Въведение в икономическата теория

1
Проф. Стефка М. Коева

Тема 1. Въведение в икономическата теория

“Икономическата теория не предлага комплекс установени заключения,
непосредствено приложими в политиката. Тя е по-скоро метод, отколкото доктрина,
апарат на ума, техника на мислене, която помага на притежателя ù да прави верни
заключения” Джон Мейнард Кейнс
Тази мисъл на Кейнс дава много добър отговор на естествено възникващия въпрос
пред всеки, който за първи път се докосва до вълнуващата материя на икономиката: “Защо
е нужно да се изучава икономическа теория?” Това, което съвременната икономическа
теория предлага, е всичко друго, но не и готови решения и препоръки. Тя е много по-
ценна, защото въоръжава с подходящ подход, който да позволява на индивида да
преценява творчески непрекъснато променящата се действителност и да взема верните
решения.
Основното допускане, от което изхожда икономическата теория, е свързано с това,
какво предпоставя човешкото поведение в ежедневния живот. Малко неочакваната и на
пръв поглед предизвикателна теза е, че хората, индивидите се ръководят от
самоинтереса си. А самоинтересът им е да получат най-голямата възможна чиста
изгода (to get the largest possible net benefit), т.е., че индивидът е максимизатор на чиста
изгода (обща изгода минус общи разходи). Икономиката в никакъв случай не утвърждава,
че хората са егоисти или материалисти или безотговорни. Това, което тя полага като
базисно предположение е, че човешкото поведение е предвидимо и то се основава на
стремежа към реализация на самоинтереса, на максимизиране на чистата изгода. Така
действията на хората стават разбираеми и предсказуеми. Разбира се, в общество, в което
парите имат голямо значение, всеки предпочита повече пари пред по-малко, защото това
дава контрол върху ресурси, които могат да бъдат използвани за преследване на
собствения си интерес.
Второто допускане, компонент на икономиката като “техника на мисленето”,
произтичаща от първата, е в процеса на преследване на самоинтереса си индивидите
предприемат действия, които създават за останалите алтернативи. Процесът на
непрекъснато приспособяване към променящите се чисти изгоди в резултат на
взаимодействието на индивидите е процесът на социално коопериране и координация.
Икономическата теория всъщност се старае да обясни какво стои в основата на реда на
обществото. Големият въпрос, който търси своето решение, е какъв е механизмът, който
да кара хората да предприемат именно онези действия, сложни и взаимосвързани, които да
произвеждат социално желания резултат.
Най-изразителна илюстрация на горната теза е трафикът по големите, няколко
лентови магистрали. Във всеки момент хиляди индивиди напускат своите домове и всеки
избира своя маршрут, движени от собствените си планове, без консултация с останалите.

2
Проф. Стефка М. Коева

Всеки има своите умения, разбирания, култура и намерения. Всеки влиза в трафика със
определена индивидуална цел и воден от собствения си интерес (не защото непременно е
егоист, а защото не би могъл да знае интересите на всички останали). Това, което всеки
знае, са мимолетните впечатления за позициите, посоката, скоростта на останалите
участници. Освен това, съществено е допускането, че всеки друг е еднакво заинтересован
да не катастрофира, както и че съществуват общи правила на движението, които всеки
спазва: пътни знаци, светофари и пр. Наличието на стотици и хиляди участници в
движението би могло да означава хаос (както често се случва по нашите магистрали). В
една развита и цивилизована среда обаче това е гладко координиран поток, толкова
хармоничен, че дори може да предизвика естетическа наслада, особено ако е наблюдаван
от въздуха. Редът идва от това, че макар че отделният участник не може да знае и
предвиди намеренията на всички останали, той може да следи непосредствената си среда,
чистите изгоди по всяка лента, като избягва лентата, в която движението е по-бавно и
съответно дава сигнал и се премества в по-бърза лента. Общият ефект е снижаване на
общата скорост в по-бързите ленти и повишаване на скоростта в по-бавните докато
скоростта във всички ленти се изравни така, че никой не може да повиши чистата си
изгода чрез промяна. Този спонтанен механизъм, децентрализиран по своя характер,
основаващ се на самоинтереса на всеки поотделно, работи по-ефективно, бързо и
непрекъснато отколкото, ако трафикът е централизиран и някой разпределя автомобилите
по отделните ленти.
Що се отнася до икономическата действителност, която е предмет на нашето
внимание, съществуват принципно два възможни начина за координация на действията на
милионите участници. Единият е командната икономика, основана на централизирания
контрол и административно определяните цени. Другият е свободният пазар, основан на
доброволното участие и кооперацията на индивидите Пазарът е социален феномен, който
може да бъде обяснен на по начин, сходен на примера с трафика. Икономическата теория
постулира, че хората са рационални същества, т.е., те са в състояние да преценяват и
сравняват разходи и ползи , да правят еднозначни и непротиворечащи си избори именно на
основата на очакваната максимална чиста изгода; че действията на индивидите
непрекъснато предизвикват промяна в съотношенията на очакваните чисти изгоди спрямо
останалите; че цените са сигналите, които предават информацията и подбуждат и
мотивират за действия, които внасят реда и подредеността в сложната и иначе
непредсказуема пазарна среда.
Класическото определение за предмета на икономиката се дава от британския
неокласик Лайнъл Робинс (Lionel Robbins). Според него икономиката е наука, която
“изучава човешкото поведение като отношение между цели и оскъдни средства, имащи
алтернативни употреби” (studies human behavior as a relationship between ends and scarce
means with alternative uses). За да схванем това иначе сложно и на пръв поглед трудно
разбираемо съдържание би било добре да анализираме основните понятия, които го
композират.
Отправен момент за икономическата дейност са човешките нужди, желания,
потребности (wants). Те, както ни е до болка познато, са безкрайни, необозрими.

3
Проф. Стефка М. Коева

Нуждите, желанията, потребностите се удовлетворяват от блага (goods) – стоки
(commodities) или услуги (services). За разлика от нуждите, благата са ограничени или
оскъдни; предлагането им е ограничено спрямо търсенето. Това именно им придава
икономическия характер, т.е., едно благо става икономическо в момента в който
предлагането им е по-малко от търсенето. А благата са оскъдни понеже ресурсите
(resources), с които те се произвеждат, са оскъдни. В икономическата теория
специализираното наименование на ресурсите е производствени фактори (factors of
production). Икономиката е формулирала няколко производствени фактора: земя, труд,
капитал, предприемачество.
Земята (land) обхваща най-общо естествената физическа среда природните
дадености: земята за обработка, енергийните ресурси, полезните изкопаеми, богатствата на
световния океан, както и земята като пространство, върху което протича човешката
производствена дейност. Трудът (labor) e упражнението на умствени и физически усилия
за производството на стоки и услуги. Капиталът (capital) включва дълготрайни блага,
които се използват за производството на други блага, стоки или услуги. Една част от
капитала е физическият капитал, т.е., физически блага – машини, съоръжения, сгради и
пр. Другият важен компонент на капитала е човешкият капитал – уменията и
квалификацията на работната сила. Предприемачеството (entrepreneurship) e дейността
по наемането и комбинирането на останалите производствени фактори за производството
на стоки и услуги с цел реализирането на печалба. Първите два фактора се наричат
първични (primary), тъй като те са такива, каквито ги е създала природата, не са преминали
през икономическия процес. Останалите са вторични (secondary), те са резултат на
икономическата система. Първите три фактора, земята, трудът и капиталът, са класически.
Предприемачеството, както и по-новите фактори енергията (energy) и знанието
(информацията) (knowledge, information) са допълнително формулирани, но придобиват
все по-голямо значение.
И така, понятието, което има фундаментално значение в икономическата дейност, е
оскъдността (scarcity). Наличието на повсеместна оскъдност или ограниченост налага
нуждата от избор (choice) във всяка икономическа дейност. А изборът предполага
сравняването на алтернативи и свързаните с това разходи. Според икономиката всяко
лешение, вземано от индивидите или обществото, предполага разходи и най-точното и пълно
изражение на понятието “разход” е икономическата концепция за т.н. алтернативен
разход (opportunity cost).
Най-общо алтернативните разходи представляват стойността на следващата най-
добра жертвана алтернатива (на производство или потребление), “цената на жертвата”.
Директните парични разходи на даден избор могат да са само част от алтернативния
разход на този избор. Алтернативният разход на даден избор включва експлицитните
(явни) и имплицитните (скрити) разходи. Експлицитни (explicit) разходи са фактическите
суми, платени за даден избор. Имплицитни (implicit) разходи са стойността на жертвата,
когато няма директно плащане.

4
Проф. Стефка М. Коева

Два примера, свързани с основните икономически дейности, потреблението и
производството, илюстрират добре представените дотук икономически концепции.
Пример # 1. Потребителят (Макс) заделя 15 лв. на ден за 2 стоки: сандвич (Х), с
цена PX= 3 лв. и кафе (У), с цена PY=1 лв.
Възможните комбинации от двете стоки, които потребителят може да купи при
пълно изразходване на бюджета си, могат да бъдат представени таблично и графично.
Таблица 1-1.
Комбинации
(потребителски
пакети)
Сандвичи Кафета
A 0 15
B 1 12
C 2 9
D 3 6
E 4 3
F 5 0
При приетата цена на двете стоки, потребителят може да си купи или 0 сандвича и
15 кафета, или 1 сандвич и 12 кафета, или 2 сандвича и 9 кафета и т. н., ако разбира се
допуснем пълно изразходване на средствата.
Графиката на възможните алтернативи е показана на Фигура 1-1.
Фигура 1-1. Бюджетно ограничение

5
Проф. Стефка М. Коева
A
B
G
Брой
сандвичи
на ден
Брой
кафета на
ден
15
12
9
6
3
1 2 3 4 5
D
F
E
C
H

Както е видно, комбинации (или потребителски пакети) А, B, C, D, E и F, лежащи
върху линейната крива (наричаща се бюджетна линия) са едновременно възможни и
предполагат пълно и ефективно използване на средствата. Комбинация G (2 сандвича и 6
кафета), лежаща наляво от ограничението, е възможна, за нея има средства, но в същото
време ще останат неизползван бюджет. Комбинация Н, от друга страна, е непостижима