Важни теми по Анатомия за изпит

36. Устна кухина - устно предверие. Устни. Бузи. Венци. Кръвоснабдяване, лимфоотток и инервация.
Устаната кухина - cavitas (cavum) oris, се располага в лицевия дял на главата. Напред посредством устната цепка - rima oris, тя се отваря навън, а назад се съобщава с гълтача чрез устния зев - isthmus faucium.Тя е разделена на две части: външна, преддверие - vestibulum oris, и вътрешна, същинска устна кухина - cavitas oris propria.Устното преддверие - vestibulum oris, е цепковидно пространство, заградено отвън от устните и бузите, а отвътре от зъбите и венците.В устното преддверие се отваря изходният канал на околоушната слюнчена жлеза - върху т.нар. papilla ductus parotidei, разположена по вътрешната страна на бузата срещу втория кътник. Устните , labia oris, ограждат устната цепка, rima oris.Те са свързани с венците чрез юздички, frenulum oris superior et inferior.Главна съставна част е m. orbicularis oris. Вътрешната им повърхност е покрита с лигавица с многослоен плосък невроговяващ епител и многобройни слюнчени жлези, gll. Labials. Външната им повърхност е покрита с кожа. Между кожата и лигавицата има преходна част, която не съдържа рогов слой и пигментни клетки и е богато кръвоснабдена поради което тази част на устните е оцветена. На горната устна има улей, philtrum, a странично двете устни се свързват чрез comissura labiorum бв устен ъгъл, angulus oris(dextrum et sinistrum).Венецът - gingiva, обхваща шийката на зъба и се вдава между зъбите. Той представлява видоизменена лигавица покрита с многослоен плосък невроговяващ епител и високи папили на lamina propria.Бузите - buccae, образуват страничната стена на устното преддверие.Те са изградени подобно на устните.Между кожата отвън и лигавицата отвътре се разполага m. buccinators. Лигавицата е здраво прикрепена към повърхноста на мускула, поради което при дъвкане тя не попада между зъбните редици.В подлигавичния слой и отчасти между мускулните снопчета се разполагат смесени слюнчени жлези - gll. buccales.Кръвоснабдяване от клончетата на a. Facialis.Инервацията се осъществята от клончета на n. trigeminus.Лимфата се отича в регионални лимфни възли, разположени под брадичката.

№ 30 !
62. Стомах - форма, части, топография. 63. устройство на стената. Кръвоснабдяване, лимфоотток, инервация.
Стомах – gaster: Торбесто разширение на храносмилателния канал- натрупване, смилане на храната от стомашния сок и преминаване на кашата към т. черво . Форма- крушовидна, варира в зависимост от пола, възрастта и конституцията, положението на тялото, степента на напълненост. Предна стена, обърната напред, нагоре и надясно, задна стена – надолу и наляво. Свързват се в два ръба, наречени кривини – малка, обърната надясно и нагоре, голяма – нагоре и наляво. Малката е продължение на десния ръб на хранопровода, последната третина е огъната – инцизура ангуларис. Голямата образува вдлъбване при левия ръб на хранопровода – инцизура кардиака. Мястото на свързване с хранопровода- кардиа., а с дванадесетопръстника – пилорис. Отвън е маркирано с бразда, а отвътре- с циркулярна гънка. Дъно- fundus gastricis – сляпо издуване над нивото на входа Тяло- corpus gastrici Разположение на стомаха- под левия купол на диафрагмата, при средна напълненост се проектира върху лявото подребрие, входът – вляво от 10 и 11 гръден прешлен, пилорът-надясно от 12 гръден и 1 поясен прешлен. Малката кривина следва левия ръб на гр. Стълб, голямата – прекосява го напречно. Стомашна камера- мястото на стомаха в коремната кухина – ляв купол на диафрагмата-долна повърхност на левия чернодробен дял, коремна стена,Допира се до коремната стена с 40 кв. сантиметра площ с триъгълна форма. Ограничава се от хрущялите на левите ребра, отдясно от ръба на черния дроб и отдолу от напречното ободно черво. Задна повърхност – допира се до диафрагмата, слезката, ободното черво, предната повърхност на панкреаса, лявата надбъбречна жлеза и горната част на левия бъбрек. Стена на стомаха: Лигавица – tunica mucosa – нагъната.В областта на двете кривини гънките са надлъжни, по малката кривина образуват стомашен път, по който се придвижват течностите от входа към пилора при празен стомах. Стомашни поленца- възвишения на лигавицата със заоблена неправилна форма, по повърхността на които има малки гънки, в които се отварят малки ямички, в тях се отварят няколко стомашни жлези. Еднореден цилиндричен епител.Апикалната част е изпълнена със слузест, силно вискозен секрет, неразтворим в солната коселина. Секретът се отделя непрекъснато. Мускулна пластинка – циркулярни и надлъжни мускулни влакна. Жлези Собствени – gl. Gastricae propriae – в областта на дъното и тялото на стомаха, нагъсто една до друга, тесен лумен, прости тръбести, произвеждат пепсиноген, солна киселина, гастрицин(в детска възраст за съсирване на млякото), gastric intrinsic factor(действа върху вит. В12, узряване на еритроцитите). Съдържат 5 вида клетки- • Недиференцирани- при делене заместват клетките на жлезата и на лигавицата, • Главни- отделят пепсиноген,к. се превръща в пепсин, липаза, гастрицин • Пристенни- карбоанхидраза, образуваща от Н2О и СО2 въглеродна киселина, дисоцира се, Н+ се извеждат от клетката с протонна помпа в стомашния лумен, там се свързват с СL-, също изведени от пристенните клетки и се образува солна киселина. • Слузни – в областта на шийката на жлезата • стомашночревни ендокринни клетки- единични, между главните клетки – гастрин(стимулира пристенните клетки), грелин(стимулира апетита и чувството за глад, инхибира липидния метаболизъм), бомбезин(изпразване на стомаха), соматостатин(инхибира серкрецията на гастроинтестиналните хормони, активността на пристенните клетки), хистамин, серотонин Кардиачни- gl. cardiacae- в pars cardiaca, прости, разклонени, тръбести, слузни Пилорни – gl. Pyloricae- прости разклонени, по-къси и се отварят в по-дълбоки ямки. Произвеждат соматостатин и гастрин. Подлигавичен слой – съединителнотъканен, закрепва лигавицата към мускулната обвивка, съдържа нервни и кръвоносни съдове(венозен сплит). Мускулна обвивка – гладка мускулна тъкан, горна половина на стомаха-по-тънка, слаба моторика Долна половина – перисталтична активност, засилва се по посока на пилора. Отвътре-кос слой от мускулни снопчета, които при съкращаване притеглят голямата кривина към входа на стомаха. Среден слой – продължение на циркулярния слой на хранопровода, на границата м/у пилора и дванадесетопръстника силно задебелява-мускулен пръстен m.sphincter pyloricus.-регулира преминаването на храната и предотвратява връщането и към стомаха обратно. Външен слой – продължение на надлъжния слой на хранопровода, неравномерно разпределен, в пилорната част, в голямата и малка кривина. Външна обвивка на стомаха- tunica seroza – част от перитонеума, закрепва стомаха към околните органи и коремната стена. Кръвоснабдяване- артериален кръг по малката и голяма кривина-от truncus celiacus, a.gastrica sinistra, a.gastrica dextra(анастомозират), а.gastroomentalis sinistra и dextra, анастомозират, клончета от слезковат аартерия a.gastricae brevis, . артериите са нагънати, което посзолява нагаждането им спрямо обема на стомаха. Вени : v.portae, v.gastrica sinistra , dextra, връзки с ъс системата на горна и долна куха венаИнервация – симпатикова-ганглион целиакум ; парасимпатик.- рами гастрици на нервус вагус, 3 сплетения. .

67. Дебело черво: ободно черво; право черво. Топография. Устройство на стената. Кръвоснабдяване, лимфоотток, инервация.
Ободно черво – colon Характерни особености 1.надлъжната мускулатура е групирана в 3 надлъжни мускулни ленти-тении(taeniae coli). Taenia libera-свободна тения, по предната поврхност на възходящото, низходящото и сигмовидното и по долната-на напречното ободно черво Taenia omentalis-за нея в областта на напречното се прикрепя голямото було omentum majus. Taenia mesocolica- за нея се закрепва опоракът на напречното ободно черво. 2.надлъжната мускулатура на тениите е твърде къса, образуват се окръглени издувания между трите тении - haustrae – хаустри. Ако се прережат тениите, червото се изопва, хаустрите изчезват. 3.мастни висулки – appendices epiploicae- серозни торбички с мастна тъкан 4.полулунни гънки по вътрешната повърхност – между 2 съседни тении, представляват вгъвания на циркулярния мускулен слой навътре. Лигавица – особености Не съдържа власинки- силно намаляване на храносмилането и резорбтивната способност, оформяне на фекални маси чрез резорбция на вода, отделяне на слуз. Вътрешната повърхност е гладка. Покривен епител: -високи призматични резорбтивни клетки е микровили -реабсорбция на вода и електролити -чашковидни – отделят мукус, облекчава придвижването на плътните маси -жлезни крипти на Либеркюн-слузни ламина проприа и ламина мускуларис мукоза- съдържа лимфни фоликули подлигавица – съединителна тъкан, с кръвоносни и нервни съдове мускулна обвивка-циркулярен и надлъжен слой, надлъжният е концентриран в трите тении серозна ципа Право черво – rectum Разположение – в малкия таз и междинницата, s-образно, горна извивка-flexura sacralis пред кръстцовата и опашната кост , описва дъга с изпъкналост назад долна извивка- flexura perinealis – в междинницата, с изпъкналост напред. Рентгеново изображение на дебелото черво При увеличен тонус на тениите хаустрите изпъкват много силно. Изглаждат се при намален тонус или препълване с контрастна маса. Физиологични сфинктери-стеснения при преход от един отдел на червото в друг, наблюдавани при живи хора Кръвоснабдяване – Клонове на а. mesenterica superior – a.ileocolica, a.colica dextra, a.colica media a.mesenterica inferior – a.colica sinistra, a. sigmoideae, a. rectalis superior Долна половина на право черво- клонове на а. илиака интерна – a. rectalis media et inferiors v. mesenterica към v.portae, Долна половина на право черво- v. V.Rectales към v. Iliaca и оттам към v.cava inferior Вените образуват сплетение – plexus venosus rectalis Инервация Симпатикова – гаnglion celiacum, mesentericum superius et inferius ПС –влакна от n.vagus и n. Pelvici Сетивни влакна- от гръбначномозъчни нерви по пътя на симпатиковите влакна по хода на артериите, образуват сплетения около тях- плексус миентерикус и субмукозус.

70. Черен дроб - топография, външна морфология. Дялове и сегменти на черния дроб.
Черният дроб (hepar) е разположен в десния горен квадрант на коремната кухина, под купола на диафрагмата. Той е най-големия орган в човешкото тяло, като теглото му е около 1500 грама, а в кръвонапълнено състояние теглото му достига 2400 грама. При възрастните масата му е 1/50 от масата на цялото тяло, като при децата съотношението е 1/18-1/20.Той заема дяснато подребрие, голяма част от епигастриума и малка част от лявото подребрие. Горната му граница е на равнището на VІ ребро, а долната - на дясната ребрена дъга. Черният дроб притежава две повърхности – диафрагмална и висцерална, които се срещат в остър ръб.Facies diaphragmatica, изпъкналата предно-горна повърхност, е частично сраснала с диафрагмата, pars affixa, а останалата част е покрита с перитонеум и е свободна, парс либера. В нейната предна част се различават два дяла – lobus dexter и lobus sinister, разделени чрез диафрагмална дубликатура. Facies visceralis e плоската задна повърхност. Черният дроб е обвит почти изцяло (с изключение на pars affixa) с перитонеум. Той образува няколко дубликатури, като една от тях е omentum minus – от porta hepatis към стомаха и дуоденума. Под перитонеума се разполага съединителнотъканна капсула, която обвива чернодробната тъкан.Основната структурна единица е чернодробната делче, lobus hepatic, с диаметър 1-2 мм и многоъгълна форма. Делчето е съставено от челнодлобни кл