Възпитание и самовъзпитание

ВЪЗПИТАНИЕ И САМОВЪЗПИТАНИЕ

1.Същност и особености на възпитанието и на самовъзпитанието
По принцип понятието възпитание обхваща всички съзнателни влияния, насочени към формирането и развитието на човека. По този начин всяка дейност, която се организира, конструира, изменя, насочва и контролира така, че да съдейства по-добре за развитието на личността, се включва в понятието възпитание.
За изясняване същността на възпитанието трябва да разграничим понятията възпитателна дейност, възпитателна работа, възпитателен процес и възпитание.
Възпитателната работа е проявление на външната страна на възпитателната дейност и представлява съвкупност от действия, извършвани от възпитателните фактори с оглед на определена цел.
Възпитателният процес е вид педагогически процес означаващ формиране на личността в резултат на възпитателните въздействия. Тази процесуална страна на възпитателната дейност винаги предполага връзка с възпитателната работа.
Възпитателната дейност се явява съвкупност от възпитателни действия и състояния и е вид педагогическа дейност.
В теорията на възпитанието съществуват различни виждания за неговата същност, а оттам й различни определения за него:
1)Възпитанието е многостранен процес на постоянно духовно обогатяване и обновяване — и на тези, които възпитават, и на тези, които се възпитават.
2)То е взаимодействие, продукт на взаимодействието на два вида дейности — дейност на възпитателите и дейност на възпитаемите.
3)Възпитанието е двустранен процес, предполагащ както организация и ръководство, така и собствена активност на личността.
4) възпитанието е целенасочено, продължително, многостранно взаимодействие на дейността на възпитаника с всички фактори за социално влияние с цел формиране у възпитаника възпитателен облик, съответстващ на общочовешките добродетели.
При определяне на възпитателното съдържание е необходимо да се придържаме към научните принципи за неговия подбор :
- принцип за всестранност — изискващ при подбора на възпитателното съдържание да се гарантира единството за развитието на всички страни на възпитателния облик на личността;
- принцип за научност — изисква при Подбора на ььзпитателното съдържание да се отчитат постиженията на теорията на възпитанието;
- принцип за връзка с общочовешките добродетели — изисква във възпитателното съдържание да намерят отражение основните общочовешки добродетели;
- принцип за достъпност — изисква при подбора на възпитателното съдържание да се отчитат възрастовите възможности и особености на възпитаваните;
-принцип за концентричност — изисква при подбора на възпитателното съдържание то да се подрежда в концентрични кръгове в съответствие с последователността на формиране на възпитателния облик.
Зависимостите между възпитанието и явленията в развитието на обществото, така и вътре в самото възпитание като част от педагогическия процес се определят като закономерности на възпитанието.
Те се разделят на две групи :
1. Закономерности на възпитанието като обществено явление:
-зависимост на възпитанието от потребностите на обществото и обществения процес;
-зависимост на възпитанието от икономическите и културните възможности на обществото;
- зависимост между целта и съдържанието на възпитанието в обществото;
-зависимост на съдържанието на възпитанието от общоприетите човешки добродетели.
2.Закономерности на възпитанието като педагогическо явление са:
- зависимост на резултатите от възпитанието от единодействието на факторите за възпитателно влияние;
-зависимост на резултатите от възпитанието, от съответствието на съдържанието, методите, формите и средствата на възпитание на целите и задачите на възпитанието;
- зависимост на резултатите от възпитанието от съдържанието и богатството на общуването във възпитателното взаимодействие;
-зависимост на резултатите от възпитанието от активното участие на възпитаника във възпитателния процес;
- зависимост на резултатите от възпитанието от упражняването на възпитаника в извършване на постъпки, съответстващи на общочовешките добродетели;
- зависимост на резултатите от възпитанието от съответствието на задачите, съдържанието, методите, формите, средствата на възпитание от възрастовите възможности,на възпитаниците.
Особеностите на възпитанието са: непрекъснатостта на възпитанието; скокообразността във възпитанието; неравномерността във възпитанието; и вероятностният характер на възпитанието ;
- продължителността на възпитанието, което е съставено от относително самостоятелни моменти на усвояване на възпитателните изисквания изразява от една страна неговата непрекъснатост като процес, обхващащ целия човешки живот, а от друга страна тази непрекъснатост се осъществява на отделни порции (моменти), т.е. получава се съчетаване на непрекъснатост с прекъснатост;
- скокообразността на възпитанието е израз на съществуващите противоречия във възпитателния процес, които при проявлението си накъсват процеса до своето разрешаване;
-неравномерността на възпитанието е следствие от неравномерното биологично и социално развитие на самия човек. Върху нея оказват влияние и различните по сила и влияние възпитателни въздействия;
-вероятностен характер на възпитанието — свързан е с това, че самото възпитание много трудно се поддава на прогноза и в процесуален, и в резултативен аспект. Това е така, защото върху възпитавания влияят и стихийни, и целенасочени въздействия и трудно се установява кои от тях възпитаваният възприема и кои не
-формиране на представи и понятия у възпитаника за възпитателните характеристики в действителността;
- формиране на възгледи и разбирания за възпитателните характеристики в действителността въз основа на формираните представи и понятия;
-формиране на убеждения у възпитаника въз основа на формираните у него представи, понятия, възгледи, разбирания, чувства и емоции за възпитателните характеристики в действителността;
- формиране на умения и навици за правилното поведение въз основа на формираните убеждения за възпитателните характеристики в действителността;— формиране на привички за правилно поведение въз основа на формираните у възпитаника убеждения, умения и навици на поведение в действителността.
Видимо след приключване на етапите на възпитателния процес у възпитаника трябва да бъде формиран някакъв интегрален резултат от възпитанието. Този интегрален резултат в педагогиката се нарича възпитаност.
Възпитаността на личността е отношението и към предметите, явленията и процесите от действителността, и към самия себе си, формирано като резултат от действието на комплекса от възпитателни въздействия, които тя активно преработва, и намиращо израз в нейното поведение.

2.Принципи на възпитание
Думата принцип има латински произход и означава основно, изходно положение, предпоставка за дейност. В съвременните разбирания това е положение, от което се ръководи дадена дейност.
В педагогическата литература принципите на възпитание се определят като:
—основни теоретични положения, които ръководят практическата възпитателна дейност на възпитателя и учителя.
—изходни положения, определящи основните изисквания към процеса на възпитанието, неговото съдържание, организация и мето-ди.
—изходно положение, ръководно начало, от което педагогът се ползва за целите на най-добрата организация на възпитателния процес.
Възпитание най-често се определят като основни или изходни положения, спазването на които гарантира правилната организация и ръководство на възпитанието.
Съвременните разбирания за същността на принципите на възпитание намират израз в определението:
Принципите на възпитание са основни положения за организация и функциониране на възпитанието, отразяващи негови съществени закономерности.
В педагогическата литература са правени и се правят много опити за класификации на принципите на възпитание:
-целеустременост; връзка на възпитанието с живота и труда; възпитание на личността в колектива и чрез колектива; единство на изискванията и уважението към личността; последователност, приемственост, систематичност; единство и непрекъснатост на възпитателните въздействия; съответствие на възпитанието на възрастовите и индивидуалните особености на възпитаваните.
-целеустременост; конкретност на нравствените норми и изисквания; съзнателност на възпитаника; авторитет на възпитателя; необходимост от последователност във възпитателната работа; действеност на възпитанието; взимане под внимание особеностите, свързани с възрастта и индивидуалните различия на възпитаваните.
-целенасоченост; свързване на възпитанието с живота; комплексен подход към възпитанието; единство между съзнание и поведение; възпитаване в труда; възпитаване на личността в колектива; съчетаване 'на педагогическото ръководство с инициативността и самодейността на възпитаваните; уважение към личността на възпитавания, съчетано с разумна взискателност към него; опора върху положителното в човека.
-насоченост; органична връзка на възпитанието с живота; възпитание на трудолюбие и отговорно отношение към труда; подчинение на личните интереси на обществените; възпитание на хората с дълбоко колективистка идеология и морал.
-целеустременост; комплексен подход към възпитанието; единство на действията на всички възпитатели; съчетаване на педагогическото ръководство с развиване на инициативността и самостоятелността на възпитаваните; отчитане на възрастовите особености и индивидуалните различия в процеса на възпитание.
Има достатъчно основания да се обособят в педагогиката следните принципи на възпитание:принцип за взискателност и уважение към личността; принцип за възпитаване в и чрез труда (дейността); принцип за единство на възпитателните изисквания към възпитаника; ». принцип за нагледност във възпитанието; принцип на съзнателност и активност във възпитанието; принцип на системност във възпитанието; цринцип за достъпност във възпитанието; принцип за индивидуален подход във-възпитанието; принцип за трайност във възпитанието.
Но дори и при това обособяване е възможно да се разделят принципите на такива, които са общоприети, и такива, които са дискусионни.
а) Общоприети принципи на възпитание — принцип за взискателност и уважение към личността; принцип за възпитаване в и чрез колектива; принцип за възпитаване в и чрез труда (дейността)
б) Дискусионни принципи на възпитанието — принцип за съзнателност във възпитанието; принцип за системност във възпитанието; принцип за нагледност във възпитанието

3.Методи на възпитание (за пример – с бойците)
Методът на възпитание е съвкупност от средства и похвати, процес на взаимодействие, в който участват две страни и едната страна, т.е. възпитателят е активната страна.
Както при всеки процес, в който участват две страни, и тук може да се очаква взаимодействие между тях.
Ако обаче се приеме, че едната страна е водеща, то ще се достигне неизбежно до извода, че възпитанието е принудително въздействие върху индивида при оформянето му като личност. Затова независимо от специфичността на армията, методите на възпитание биха могли да се дефинират като пътища за всестранно взаимодействие между възпитателя (субекта на възпитателното въздействие) и възпитаемия(обекта на възпитателното въздействие) с цел оформяне на определени морално-бойни качества у война.
Методите за възпитание могат да бъдат разделени на четири групи: I група — методи за формиране съзнанието на личността (възгледи, убеждения, идеали); II група — методи за организация на дейността, общуването и опита на общественото поведение; III група — методи за стимулиране и мотивация на дейността и поведението; IV група — методи за контрол, самоконтрол и самооценка на дейността и поведението.Тези четири групи могат да бъдат обединени в две : 1. Методи на непосредствено педагогическо въздействие; 2. Методи на опосредствено въздействие
Най често разглежданите методи във военната педагогика са убеждение, управление, поощрение, наказание (взискателност) и примерът като методи за възпитание.

Характеристика на методите на възпитание
а) Убеждението- Същността на метода се състои в това да се достигне до съзнанието, да се въздейства върху чувствата и волята на