Видни педагози

Нели Аникеева
НАЙ-ВАЖНОТО
ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО
СПОРЕД
МОНТЕСОРИ,
КОРЧАК,
МАКАРЕНКО,
ЕРИКСОН,
ВИГОТСКИ
Превод от руски:
Таня Цолова

Увод...........................................................................................5
Глава I. Януш Корчак за възпитанието на детето...................8
Пространство и време в детството..................................................10
Взаимодействие с детето...................................................................16
Глава II. Педагогическите възгледи на
Мария Монтесори..................................................................21
Класификация на упражненията от практическия живот.
Цел на всеки раздел..........................................................................36
Глава III. Психо-социалната теория за развитие на детето
на Е. Ериксон...........................................................................42
Глава IV. Л.С. Виготски за ролята на обучението в
развитието...............................................................................59
Глава V. А.С. Макаренко за семейното възпитание.............84
Заключение............................................................................112
Използвана литература.........................................................115
Съдържание

Увод 5
Въпросът е труден: как родителите да съче -
таят желанието си да обичат с желанието да
разбират своите деца? Как в умението им да оби-
чат да се включи и способността да разбират
детския език, детските желания и постъпки? Във
всички епохи родителите са се сблъсквали с бед-
ност, стрес, смърт, болести и емоционални про -
блеми между членовете на семейството и са имали
задачата да защитят детето от всичко това.
Днес светът стана външно по-спокоен и по-ста -
билен. Сякаш родителите могат да се отпуснат
и да се успокоят. Но ние знаем, че в съвремен -
ната история непрекъснато се срещат такива
проблеми, като жестоко отношение към децата,
несправедливост към тях, предубедено отношение
към тийнейджърите и просто неразбиране на де -
цата. Някои хора изпитват носталгия по ста -
рото време. Струва им се, че преди десет, трий-
сет или петдесет години това не го е имало. Уви,
такива моменти са съществували винаги и ве -
ликите педагози не са ги оставяли без внимание.
Какво се е променило през последните петдесет
години? Промени се отношението към детството
изобщо и към отделното дете. Сега повечето ро -
дители приемат за даденост, че детството на
техните отрочета е особен, значим период от жи-


Увод

6 Нели Аникеева
вота, към който трябва да се отнасят с голямо
внимание и отзивчивост. Познаването на специ -
фичните особености на детството ще помогне на
родителите да избегнат трудностите в развити -
ето на детето.
В описанието на най-важния (макар и кратък)
период от детството ще отбележим следното: ор -
ганизиране на пространството, отчитане на вре -
мето (за включване в различни видове дейност и
т.н.) и ритъма, особености на контактуването,
перспективи, статус на детето.
Педагозите, които работят с деца от преду -
чилищна възраст, изразходват много часове за
обсъждане на детските и семейните проблеми.
Много учители споделят: „Проблемите, които са
свързани с поведението, са твърде трудни за мен“.
Някои обвиняват родителите. Някои дори се въз-
мущават: „Защо хората раждат деца, щом не ис -
кат да се грижат за тях?“ В основата на подобно
отношение обикновено стои разочарованието,
свързано с ежедневното взаимодействие с неспо -
койни деца. Когато не можем да направим нищо,
ние търсим виновен и родителите стават лесна
плячка. Много родители също изживяват стрес.
Те разбират, че постоянната им заетост влияе
негативно върху семейния живот. Често пъти и
те, като учителите, не знаят какво да направят,
за да променят ситуацията.
Вярно е, че повечето от нас се подсмихват,
като чуят: „Но в теорията…“, защото се предпо -
лага, че между теорията и нейното прилагане в
реалния живот лежи огромна пропаст. Обаче тази
пропаст е следствие от нарастващото разбиране
на това колко сложно нещо е порастването и раз-
витието на детето. Тя е неизбежна. Но това не е

Увод 7
повод да игнорираме теорията и да казваме, че тя
е без значение в ежедневната работа с децата.
За характеризиране на тези моменти ще се
обърнем към теориите и опита на някои видни
дейци – Я. Корчак, М. Монтесори, Е. Ериксон, Л.С.
Виготски, А.С. Макаренко.

8 Нели Аникеева


Глава I. Януш Корчак за
възпитанието на детето
Полският лекар и педа -
гог, известен в цял свят под
псевдонима Януш Корчак (ис-
тинското му име е Ерш Хе-
нрик Голдшмит), получава
първото си образование в
руската гимназия във Вар-
шава. Там е учил латински,
френски, немски и гръцки

Глава I. Януш Корчак за възпитанието на детето 9
език. Отрано му се налага да припечелва с даване
на частни уроци поради здравословното състоя -
ние на бащата.
След гимназията младият Голдшмит решава да
стане лекар и постъпва в Медицинския факултет
на Варшавския университет. По време на учеб -
ната си практика работи в лазарети, болници,
детски еврейски лагери. Общуването с децата му
доставя огромно удоволствие, у доктора Голдш -
мит се събужда педагогът. След службата си по
време на Руско-японската война Хенрик (както го
наричали в полски стил) решава твърдо: да, той
ще лекува, но не телата, а душите.
Освен с „Дома за сираци“ Голдшмит работи и с
други детски сиропиталища (например „Нашият
дом“), публикува статии в списания, редактира
седмичника „Малък преглед“, пише книги, чете лек-
ции по педагогика. Тогава се появяват и Януш Кор-
чак, и Старият доктор, чийто глас е звучал на -
всякъде по радиото.
През лятото на 1942 година излиза указ за депор-
тиране на „Дома за сираци“. Малките евреи са из-
пратени в концлагера Треблинка, който се намирал
на територията на Полша и е влязъл във военната
история като един от най-жестоките лагери на
смъртта. По броя на жертвите (те са между 750-
810 хиляди) той отстъпва само на Освиенцим.
6 август условно се счита за дата на смъртта
на Корчак. На директора на „Дома за сираци“ за
последен път било предложено да се спаси – нем-
ското командване искало да прояви публична ми -
лост към известния литератор и педагог, обаче
Корчак категорично отказва. „Да предам децата
и да ги оставя да умират сами – казва учителят
– би означавало да се съглася със злодейството“.

10 Нели Аникеева
Шествието на малките деца и техния учител
към вагоните, които трябвало да ги откарат в
Треблинка, е наречено от очевидците марш на
смъртта. Всички деца вървели под строй, никое
не плачело и не се опитало да избяга. Най-отпред
вървял Старият доктор, хванал за ръце две от де-
цата. Всички възпитаници на „Дома за сираци“ и
директорът загинали в газовата камера на кон -
центрационния лагер Треблинка.
Животът и смъртта на Януш Корчак са по -
твърждение на неговите хуманистични възгледи.
Януш Корчак твърди, че е погрешно педагоги -
ката да се разглежда като наука за децата. По
неговите думи това е наука за хората изобщо, но
с друг мащаб на опита, друга логика и възгледи за
живота. В произведенията си той постоянно го -
вори за неповторимостта и индивидуалността на
всяко дете.
В книгите си Корчак се противопоставя на об -
щите фрази и разсъждения, считайки такава пе -
дагогика за абстрактна. „Човечеството има къс -
мет, че ние не сме в състояние да подчиним де -
цата на нашето педагогическо влияние и на ди -
дактичните посегателства върху техния здрав
разум и смислената им човешка воля“ – пише Я.
Корчак.
Пространство и време в детството
Педагогът предлага на читателите мислено да
си представят чувствата на едно дете, което се
намира сред възрастни: колко е неудобно да си ма-
лък, незабележим между големите… Предлага да
си представят такива усещания: „Неприятно е
да се изправя на пръсти и да не може да достигне

Глава I. Януш Корчак за възпитанието на детето 11
нещо, трудно е с дребни крачки да догонва въз -
растния, от малката ръчица се изплъзва чашата.
Непохватно и с мъка детето се качва на стола,
в количката, по стълбите; не може да достигне
дръжката на вратата, да погледне през прозо -
реца, да свали или закачи нещо, защото е нависоко.
В тълпата го изтикват назад, не го забелязват
и го блъскат“.
Когато детето поотрасне, се увеличават въз -
можностите му за приспособяване в простран -
ството – на двора, на улицата, в парка. То се
сблъсква със сериозен проблем: как да се спри -
ятели с други деца? Ако се включи в някоя игра,
времето лети бързо и детето чувства радост от
свободата.
Корчак подчертава колко неразумно се държат
възрастните, когато постоянно ограничават де -
цата в изследването на пространството: да не ти-
чат, да не викат, да не си цапат дрехите и т.н.
Освен геометричното пространство, Корчак
различава и духовно пространство, наричайки го
„среда, която най-силно влияе върху възпитани -
ето на душата“. Писателят отбелязва следните
видове възпитателна среда, тоест стил на взаи -
моотношения: догматична среда, където домини -
рат диктат и нравоучителство; идейна среда, ко-
ято се характеризира с творчество, полет, вдъх-
новение. Освен това авторът описва среда на без-
грижно потребление, където детето живее в ат -
мосфера на вътрешно благополучие и мързеливи
консервативни навици. Накрая е отбелязана и
среда на външен блясък и кариера, където преоб-
ладава студена пресметливост, а не духовни по -
требности.

12 Нели Аникеева
Светът на пространството на детството е об -
ширен и започва от раждането. Под пространство
на детството Корчак разбира лично простран -
ство. В мислите си детето открива един нов, още
по-необикновен свят – света на своето „аз“. Той
започва от узнаването на „мое“…
Януш Корчак пише: „Къде се крие тази най-
проста мисъл – чувството? Може би, се слива с
понятието „аз“? Може би когато бебето се про -
тиви на повиването на ръцете, то се бори за тях
като за „мое“, а не за „аз“? А когато му вземеш лъ-
жицата, с която то удря по масата, дали го ли -
шаваш от собственост, или от способността да
даде воля на енергията си, да се изкаже по особен
начин, чрез звук? Тази ръка – не точно ръка, а по-
скоро послушният дух на Аладин – държи бискви -
тата като нова ценна собственост и детето за -
щитава тази собственост“.
Опознаването на пространството винаги се съ -
четава с възприемането на времето. Като истин -
ски философ Я. Корчак призовава родителите: „Ува-
жавайте всяка отделна минута, защото тя ще
умре и никога няма да се повтори и това е сери-
озно; ако е ранена, тя ще кърви, ако е убита – ще
ви тревожи като призрак с лоши спомени.
Нека позволим на децата да се наслаждават на
радостта отрано и да вярват. Точно това иска
детето. На него не му е жал за времето за една
пр