Внимание

Внимание
Вниманието е специализиран психичен процес , обслужващ интегрирането на ситуацията в цялостно смислено и действено преживяване. Ритъмът на вниманието става вътрешен ритъм на субективно действие в пределите на ситуацията. Вниманието е механизъм на реализация на субективния блок на психиката и специално на активността на Аза и затова не случайно вниманието често се отъждествява със съзнанието. Това схващане има сериозно основание, защото фокусът на вниманието прави отчетливо преживявана т. нар. тема на преживяване.Вниманието е част от реализацията на цялостната координация на психичните функции в ситуационното поле. Смята се, че вниманието е предназначено да осъществява селекция на стимули в полето на възприятие, да определя приоритети и да удържа едни цели за сметка на други, както и да избира дадени поведенчески отговори измежду множество от възможни отговори. Селекцията става необходима, защото се наблюдава конкуренция между алтернативи в перцептивната, съзнателната и поведенческа обработка на информация. Понякога се предполагат селективни механизми във всяка област на когнитивна обработка и се говори за “зрително”, “слухово”,, “емоционално” внимание, за “съзнателно” внимание и пр. Но особено влиятелна е класическата концепция, подкрепена от интуицията на здравия смисъл, че вниманието е единно и се разпределя или превключва и че се преживява като субективен феномен в първо лице единствено число във вид на компетентност на Аза. Все пак проблемът стои дали имаме едно единствено внимание или това е сборно понятие за множество механизми за селекция в структурата на психиката на човека. От две-три десетилетия се увеличават привържениците на множествения възглед за вниманието, но все пак класическият възглед продължава да доминира в психологическото мислене върху вниманието. Ние смятаме, че единството на ситуацията изисква единен механизъм, който да селекционира и удържа разнородни компоненти на опита като стимули, планове и действия в единна матрица на преживяването.Като че ли липсата на съдържателни характеристики прави вниманието слабо видимо във вътрешен план: Зададени са фокус и посока на вниманието.Фокус на вниманието – е резултат на психична селекция. Той е мястото в ситуационното поле, в което преживяването е най-отчетливо, високо будно и често контролирано. Фокусът на внимание е единичен и има твърде ограничен капацитет, макар че субективно изглежда обширен. Фокусът се отнася към ситуационното поле както централното зрение към цялостното зрително поле. Съществуват разновидности на действието на фокуса във всяка сетивна модалност (зрение, слух, осезание) или в абстрактните форми на репрезентация (пропозиционална, речева и пр.), но във всички случаи това е “будно петно” в преживяването, което се мести в различни части на полето на преживяване.Посоката на вниманието е ментален вектор, обърнат към или изхождащ от Аза. Той реализира някоя от четирите функции на вниманието в ситуационното поле.Фокусът на внимание, както казахме, проявява известна специфика в различните сензоперцептивни модалности. Например, в зрението фокусът на внимание се отнася към ситуационното поле така, както централното зрение към цялостното зрително поле. Специално в зрителната система централно зрение и зрително внимание споделят общи неврофизиологични механизми. Централното (фовеално) зрение е много тесен процеп в зрителното поле, но поради това че е много динамично-подвижно, се създава впечатление, че то заема масивна част от зрителното поле. Установено е, че вниманието се затруднява повече, когато трябва да се разпределя между няколко зрителни стимули, отколкото между същия брой стимули в различни модалности, например, зрителни и слухови. Това често се изтъква като аргумент в полза на специфични видове внимание за всяка сензо-перцептивна система.Още по-загадъчно действа слухово-речевото внимание. То може да се селекционира и да разпознава като реч звукове, които са по-слаби от фоновия шум, а може и да проследява един от няколко паралелни разговора около индивида. Но и рече-слуховото внимание изглежда особено “обемно” в слуховото ситуационно поле. Вниманието при активния допир се поддържа от моторна схема на движение на пръстите и китката и сякаш е “залепено” за тях.Вниманието е феноменологически ефирно, и следва да бъде такова, защото то е психологически механизъм на действие в ситуации и не бива да привнася допълнителни характеристики отвъд играта на субективно и обективно. Вниманието осведомява Аза за потенциална или реална значимост на едно или друго съдържание в ситуационното поле.Наличието на фокус не означава пълна липса на внимание към останалата част от ситуационното поле. Известен ресурс на вниманието остава като че ли “разлят” в периферията на фокуса и се съсредоточава към особености и детайли на ситуацията, които се преживяват с допълнително осъзнаване. Последните образуват контекст на значимост на фокусираните аспекти на ситуацията и осигуряват потенциални точки на съсредоточаване в предстоящи моменти.От казаното можем да извлечем следното определение:Вниманието е процес и състояние на насочване и съсредоточаване на Аза на индивида върху едни или други аспекти на ситуационното поле, при което се образува фокус на диференцирано преживяване и периферия с по-малко отчетливо преживяване. Така едни аспекти на преживяването добиват усилени контури и диференцирана значимост за сметка на други.Горното определение е феноменологично. То акцентира върху вътрешния наглед на вниманието и показва, че вниманието е фактор в организацията на преживяването.Някои автори настояват, че вниманието действа само върху пространствено-времевата структура на взаимодействията с физическия свят, т. е. свързано е изключително с перцептивни и моторни процеси, докато селективните процеси към аспекти на самото преживяване (това, което понякога се нарича “вътрешно внимание”) са процеси на “забелязване”, присъщи на съзнанието (Mandler and Nakamura, 1987). Ние смятаме, че вниманието е единно, въпреки че в отделни случаи то обслужва различни слабо осъзнати когнитивни функции или пък съзнанието в частност.Функции на вниманиетоПървата функция, която вниманието изпълнява, може да се обозначи като антиципативна (от латински – предусещане, очакване). Всички разновидности на човешкото внимание, които ще разгледаме по-долу, са модификации на едно не диференцирано състояние на очакване, на създаване на обща мобилизационна готовност за преживяване, реагиране и реализация на проекти. Различията се появяват в продължителността и начините на активация и поддържане на тази нагласа, свързана с очакване. В устройството на вниманието има един особен парадокс – то е специална програма за очакване на трудно предсказуемото. Вниманието може да придружава всякакви други психични процеси, сензо-перцептивни, паметови, мисловни. Следва да се отбележи, че вниманието по-често и естествено съпровожда психичните процеси, осъществяващи връзка с наличния фрагмент на света “тук и сега”, т. е. сензо-перцептивните преживявания. В тях вниманието е предназначено да подготви, настрои субекта за нови, силни и необикновени стимулации, или за да осигурява максимално бързи и адекватни реакции на внезапни, но евентуално важни събития.Втората функция е указател на моментна важност и на смисъл. Вниманието съпровожда и абстрактните познавателни процеси на мислене и въображение. В тях то е “умствено посочване към” (У. Джеймс) евентуалния смисъл или към съществено отношение на два или повече интелектуални предмети. Сякаш вниманието сигнализира: важно е това, към което соча тук и сега! Вярно е и обратното: значимо е това, което предизвиква внимание. В абстрактното преживяване съдържанието, което се тематизира във вниманието, придобива “изпъкналост” субективно се уголемява, става сякаш “стоящо над” другите компоненти на въображаемата или мисловна ситуация. Накратко, фокусът на вниманието задава и удържа темата на текущото ситуационно преживяване.Третата функция на вниманието е директно да ускорява и тонизира движенията на човешкото тяло. Тази еволюционна програма на вниманието е предназначена да провокира бърза активация на тялото в ситуации, заредени с явна или потенциална опасност. Щом тя е предусетена вниманието се включва и превключва от един компонент на ситуацията към друг без усилия и намерение, дори против намерението на субекта. Тази функция се преживява като вътрешен ритъм на регулация на поведенчески актове.Предполага се, че действието на вниманието в сензо-перцептивни и действени ситуации е възникнало в дълбокото еволюционно минало на животните, а абстрактните форми на действие на вниманието са възникнали късно в антропогенезата.Четвърта функция е свързана със съсредоточаване на усилия върху обект, който следва да бъде овладян поради една или друга извън-биологична необходимост. Тук вниманието създава преживявано поле на действие на субекта и “съединява” външното или вътрешно действие с предмет сякаш това се прави от някаква “вътрешна ръка”. Последната функция се реализира посредством съвместната активност на внимание и воля.В първите три функции вниманието е “вързано” за оцеляването и справянето с внезапно случващото се. При тяхната реализация ситуационното поле сякаш е обладано от външни сили и вниманието ги обозначава като предизвикателства за Аза. При изпълнение на четвъртата функция вниманието вече “излиза” от един Аз, утвърждаващ намерения и проекти, и “посяга” към предмети, отношения и процеси в Свят 1, Свят 2, или Свят 3. Така вниманието става удължител и проводник на пристрастността на Аза.Видове вниманиеСпоред продължителността си и участието на волята в неговото регулиране различаваме четири вида внимание:Неволево внимание. Често се нарича първично, за разлика от вниманието за абстрактни стимули, което се нарича вторично или производно внимание. То е първично в еволюционен и онтогенетичен смисъл на първо възникнало. Сензо-перцептивното внимание се активира спонтанно, бързо и принудително. Активацията му води до напрягане на мускулите и така настройва тялото за действие. Внезапни и силни стимули предизвикват ориентировъчна активност на мускулни групи, свързани с насочване на сетивата – движения на очите и главата в посоката на стимулация, специфични движения, свързани с “ослушване, телесна поза на готовност за бягство и т. н. Наред с това неволевото внимание се съпътства от наситени емоции и афекти – на уплаха, безпокойство, гняв, любопитство и пр. При активиране на неволевото внимание организмът изпитва повишен физиологичен стрес.Проявите на неволевото внимание са наситени, краткотрайни и провокирани от усещания или възприятия, т. е. от външни фактори. В еволюционен план неволевото внимание е предназначено да подготви субекта за реагиране на динамични външни събития: потенциални опасности или внезапно появяващи се благоприятни възможности. Всички неочаквани събития изискват бърза мобилизация на субекта за оценка