Йордан Колев - Ангел Узунов

ЙОРДАНКОЛЕВ
АНГЕЛУЗУНОВ
Благоевград
2007

2 СЪДЪРЖАНИЕ:
ПРИМЕРЪТ!/3
Главапърва
АНГЕЛУЗУНОВОТРАКИТОВО/6
1.Подвигътевежедневието/6
2.ВъзпитателнатадейностнаАнгелУзунов/9
2.1.Децата/9
2.2.Учителите/12
2.3.Базата/15
3.КултурнотонаследствонаАнгелУзунов/16
3.1.Литературнипроизведенияиартистичнипостижения
/16
3.2.Научнапродукция/17
3.3.”Животбезмеждучасия.Запискинаединпедагог”,
“Педагогическапоема”иобразователнитереалности/20
Глававтора
ПЕДАГОГИКАТАНААНГЕЛУЗУНОВ/27
1.ФилософиятанаАнгелУзунов/27
1.1.АнгелУзуновиличносттанапедагога/28
1.2.АнгелУзуновиличносттанадетето/31
1.3.АнгелУзуновивъзпитанието/34
2.Човешкатасъщностнадетето–цел,източник,
средство/36
2.1.Детето–водещиятсубект/37
2.2.Детето–Ивъзпитател/37
2.3.Дететоиприродата/41
3.ПедагогическитесредстванаАнгелУзунов/41
3.1.Методът–подтикзасеберазкриване/41
3.2.Формизауправлениенаобразователнатасреда/49
3.3.Формизаръководствонадейноститенадетето/51
ЗАКЛЮЧЕНИЕ/61
ИЗТОЧНИЦИиЛИТЕРАТУРА/62

3 ©Проф.д.н.ЙорданГеоргиевКолев–автор.
®Втородоработеноиздание,2007.
ISBN978–954–680–498-3
ПРИМЕРЪТ!
Вхаосаотвъзможностиисторическиятсравнителен
анализоткривамножествосоциалнииличностнипаралели.
Можедасетвърди,чеибългарскиятпедагогАнгелУзуновот
Ракитовоизцялопокриваиндикаторите,коитосаобщиза
животаидействиятанавеликитепедагози.Итойиматежко
детство.Итойпредидаоткриеучителствотоидасевлюбив
негозацялживотсепробвавразличнизанаяти:спореднего
“всякапрофесияепочтена,стигадаеполезназахоратаидая
обичаш.Ивсекипедагогтрябвадагледасдостойнствона
учителскатапрофесияивсеотдайнодаучиивъзпитавадецата,
коитосамуповерени”.Итойнедовършваобразованиетоси,а
по-късно“доучва”.Ипринегосеполучаваслучайнасрещас
децата,училището,възпитанието,педагогиката.ИАнгелУзунов
естрастнодеен,активнотърсещисоциалномислещ,
експериментаторпоприрода,упоритисмел,целеустремен,
обичадецата(покрайничиитемомчетамечтаезамъжкарожба)
иимаяркочувствозахумор.Изпитваугризениянасъвестта,
боледува,изживяваначалническияпроизволвърхусебеси,
заплашванесъсзатвориеуволняван.Иунегоеособеносилно
развиточувствотозадълг–действителнообщотозавсички
големипедагозиеправилноразбраниятпрофесионалендълг,
изключващвъзможноститезаспокоенличенживот.ИАнгел
Узуновимасвоитежитейскиитворчески“пътеводители”–
МакаренкоиКалабалин.Итойпостоянносеучиотпростоватите
възрастнихораотРакитово,отколегитеси–“катопопивателна,
коятоприемавсебесицялатаиммъдрост”(АтанасГаджев,
ГеоргиШумарев,НиколаГолевидр.),оттруднитемомчета:“Но
най-многонаучихотсамитедеца,накоитоаздавахсшепа,ате
мивръщахасмногошепи.Учехамепостъпките,съдбите,
приумиците,дорикапризитеим”.
АнтонСемьоновичМакаренкосъщотвърди,чеслучайно
епопадналвпедагогиката,бездоридапритежаванякакъв
особенталант.Бащаму,бояджияпопрофесия,казал:“Щебъдеш
учител!”.“Несеналожидаразсъждавам–споделяМакаренко.–
Иазстанахучител.Имногодълговремечувствах,чеуменлошо

4 върви...Ноазсенаучих.Азстанахмайсторвсвоятаработа.А
майсторможедастаневсеки,акомупомогнатиакотойсамият
работи”[3,т.2,с.124].
ИФридрихФрьобелдълготърсисвоетопризвание,без
доридаподозиракакваочарователнаизненадамуподготвя
съдбата.Интуитивноразвиваонезисвоикачестваи
способности,коитопослещеблагоприятстватсъздаванетона
гениалнафилософияипедагогика,щесъдействатза
осъществяванетонанеговитеоригиналнисоциално-
педагогическиексперименти.По-късноФр.Фрьобелосъзнава,
че“безграничниятвкускъмнаблюдение,къмсъзерцаниеикъм
самоучениещяхадаостанатзавинагивживотамиотнай-ранна
възраст”.Интересувасестрастноотматематикатаи
естественитенауки,особеноотминералогиятаи
кристалографията.Прекъсваобучениетосивуниверситетав
Йена,задасегрижизаболниясибаща.Итойечиракпри
лесничей,послеземлемер,работикаточастенсекретарв
имениетоГрос-МилцовкрайНойбранденбургинакраястава
архитектвъвФранкфуртнаМайн,нопретърпяваунизителен
провал.Едвапрезюни1805г.енаетзаучителотучилището-
моделвъвФранкфурт,къдетосеприлагатпедагогическите
принципинаЙоханПесталоци.Скорооттамвъзторженопишена
братси:“Казвамтиоткровено,учудващоеколкодобресе
чувствамнановатасиработа...Каточеотмноговремесъмбил
преподавателисъмродензатазипрофесия;струвамисе,че
никоганесъмискалдаправянещодруго”[15].
СпоредА.С.Макаренко“възпитаниетоещастливпроцес,
койтосамвсебесисъдържауспеха–такавъзпитаниетоелека
ищастливаработа:нямадругатолковаценна,осезаема,носеща
реалноудовлетворениеработа”,коятоедостъпназавсеки
нормаленчовек[3,т.1,с.111].Великитепедагогическиучени
(експериментатори,учителиивъзпитатели)обаченесе
вместватвнормитенаежедневието,авсецялоизавинагисе
обричатдаслужатнадетето,въпрекисвоитеболестии
несполуки;въпрекиобидитеиотрицаниетонасоциума.Затова
нееслучайностидеятанаАнгелУзуновдасравнипедагогас
камикадзе.Налиитойбезостатъкотдаваисебеси,исвоето
семействонадългапредтруднитеничиидецаинанего
подчинявасъществуванетоси.Налиитойдоброволнопревръща
себесивглавнопедагогическосредство–така,кактопостъпва
иАлегзандърНийлвСъмърхил:успехътнанеговияексперимент
седължинезащотоучилищетоеидеалнотомястоза

5 възпитаваненадецата,азащотоеединвидпродължениена
собственатамуличност,скоятодецатасеидентифицират[14].
Такъвеизборът(иуспехът)инаЙ.Песталоци,А.Макаренко,
ЯнушКорчак.
ВеликиятТаткоПесталоцисаможертвеносеотдавана
нещастнитесирачета,катоналагаинасъпругатасидаприеме
тозиначиннаживот–беденсредбедните[22].КристенКолд
водисъщияживоткатоученицитеси,споделятяхнатахранаи
спидотяхнатавананадкласнатастая[12,с.27].Макаренко
живеевколониятаинямаличенживот–тойизцяло
принадлежинасвоитевъзпитаници,коитоотсвоястрана
налагатправотосинасобственостнадвсекимиготнеговото
съществуванеинадвсякокътчеотбитиетому[2].ЯнушКорчак
несамонямадругдомисемейство,освенинтернатаидецатав
него,аиумирастяхизатях[1].Същиятподвигнасаможертва
задетето100годинипредиЯнушКорчакизвършвабългарският
учителинационалентворецДобриВойников,койтопрезРуско-
турскатаосвободителнавойна(1877–1878)доброволноотивав
сиропиталищетовТърново,задасегрижизаболнитеоттиф
деца–осъзнатиятрискгообрича,тъйкатосезаразяваиумира
вразцветанасвояталантливживот[17].
Жан-ОвидДекролиприемавсемейниясидом
“нередовни”децазалечениеигиотглеждазаедносъс
собственитеситридеца.Акогатопрез1901г.сеоткрива
ИнститутзаспециалнообразованиесПсихологическа
лаборатория,Декролисенастанявавнеяитамживеев
продължениена31години,т.е.презцелиясиостаналживот.
Тойимамъжествотоисаможертватадапревърне
лабораториятавучилище-лабораторияивсичкитезиумствено
изостаналидецаставатпансионери,катоиматнормаленживот
вестественасреда.Декролисераздаваизцяло–професорв
двауниверситета,сътрудникнаинститутапосоциология,
основател,съоснователиактивенсътрудникнаДомзасираци,
Службазапрофесионалноориентиране,училище-фермав
Брабан,Фондзанадаренибеднидеца,Медицинскаинспекцияза
детскапрестъпност.Написваповечеот400научнитруда.Итой
умирапреждевременно–на61-годишнавъзраст,веднаалеяна
градинатанаИнститута,домалките“ненормални”(собичтой
такагинарича),скоитоникоганесеразделя[13,с.260–261].
АдолфФериерживеевпълнаглухота,ночувства
призваниетодабъдеобщественаличност–въпреки“обидитена
времето”изабравата,вкоятопотъватворчествотому.Итой

6 публичноанализирасебесиисвоявътрешенсвят–
“интровертенпонеобходимост”,“екстравагантенпо
темперамент”;смешногорделививъзхитителнощедър.Итой
имасвояучителикумир–ХерманЛиц[15].
КарлЯсперспреживяватежкаболестощекатодетеипо-
късносевъзстановяваединственонаизключителната
самодисциплинаивсеотдайносттанародителитему,които
убедителнопоказват,че“затяхтойнеебреме,арадост”.
Изживяваидветесветовнивойни,катоповремена
хитлеристкатадиктатураживотътитворчествотомуса
застрашени.Ощепрез1937г.епенсиониран,авследващата
1938г.муезабраненодапубликува.Подлежащнадепортиране
сженаси(еврейка)вконцентрационенлагер,еспасенот
американскатаармия.ЕмигриравШвейцария.Въпрекивсички
превратностинасъдбатасътворявазабележителнифилософия
исоциалнапедагогика[23,с.729ис.737].
Ит.н.вхаосанажитейскитепориви...
Главапърва
АНГЕЛУЗУНОВОТРАКИТОВО
Щастиетоевработата...
Работехибяхщастлив.
АнгелУзунов
ВЧепинскатакотловинанаРодопитеечуднотосело
Ракитово.Прекраснатагораотвековеотглеждаивъзпитава
необикновенибългари–необикновени,защототезихоране
допускаткражбата:“коедегооставиш,тамитребувадаго
найдеш...Итой,тозизакон,сеспазва...Щотоезакон...”[10,с.
184].Анескъпятдориизалъкасизакрадеца,посегналнахляба
им.
Икактоставасамовприказкитеименнотампрез
септември1953г.“началницитеотСофия”откриват
поправителноучилищезаморалнозастрашенимомчета,чиято
основна“дейност”екражбата.
И“приказката”щешедазавършибързоибез“хепиенд”
самоспоукатаданедругарувашслошитемомчета,акона
житейскатасценанесеявяваАнгелУзунов–Лекарятна

7 изкривениболнидетскидуши.
1.Подвигътевежедневието
АнгелПавловУзуновероденвс.Ракитовона1ноември
1928г.отбедносемейство.БащамуПавелУзуновеотс.
Оборище,коетонапуска17-годишен,задаратайствавБатаки
Ракитово.ВРакитовосенаемазачирак-налбантинисмного
труд,стараниеилишенияоткривасвояработилница-
налбантница.МайкатанаАнгелУзуновсанаричаКатеринаие
отБатак,носемействотойсепреселвавРакитово.Тяеотрода
наПетърГоранов–водачнааприлскитевъстаници.Младото
семействонаПавелиКатерина(16-годишна)смесвабуйната
кръвнавиднибългарскиреволюционерииорисваАнгелствърд
характер,своенравендухижитейскаупоритост.Скромният
животнасемействотоикристалнатанравственостна
съселянитешлифоватмораланабъдещиявсеотдаенучители
забележителенсоциалреформаторнабългарскатапедагогика.
РодителитенаАнгелУзуновиматтримасина:гордостта
нататеепървородниятГеорги,галеникътнамамаепоследният
-Иван,асреднатарожбаАнгеле“нещомеждутяхдвамата”.
Семействотоживеемизерноведнаполуразрушенастая,в
нищетаистежъктруд.Децатасъщоучастватвнепосилназатях
работа–9-годишниятАнгелсетрудипо10часавдъскорезница
наравносвъзрастнитесрещуминималновъзнаграждение–
четвъртинкаоттяхнатазаплатата.
АнгелУзуновзавършваосновнообразованиевродното
селосотличенуспехисмечтидапродължидаучивгимназията
вЛъджене.Нобащамуекатегоричен:“Нямапаризатеб,
момчетоми!Тищеостанештук,задаиздържамемасрафа.Ще
тикупямагарета,щекарашдърваищегипродаваме!Толкоз!”
(поспоменинаА.Узунов).Обачемайкамусеоказвавеликчовек
–тянесамогоприласкаваиутешава,асеобричананечовешки
усилия,задададешансинатазисирожбадаучивгимназия.
КатеринаУзуновазапочвадаработипо16часадневнонадве
смени:еднатакатофабриченработник,адругата–като
мелничар.Ангелставагимназистизапочвадапопива
светлинатаназнанието,апрезваканциитеработиангария,зада
можесемействотодаизплащанатрупанитезадължения.След
катоотнепрекъснатотонапрежениепооцеляванетона
семействотобащатаполучаваинсултиповеченеможеда
работи,амайкатавечеизнемогваотизтощение,АнгелУзунове
принуденданапуснегимназиятапрезвторатаполовинана

8 учебнатагодинанапредпоследнияклас.Нотогавасрещавтория
великчовеквсвояживот–учителкатапофренскиезикмадам
ЕленаКантарджиева,коятозапочваделикатнодаго
покровителстваинасърчава,апонякогамуосигуряваи
финансоваподкрепа.Дипломирасесотличенуспех,ноняма
паризаабитуриентскиябалигледапрезпрозорецакаксе
веселятсъученицитему.В“Животбезмеждучасия”А.Узунов
изповядваогромнатамъка,която“цялживотсетаи”вдушата
му:“Неможахдаизживеящастиетодабъдаабитуриентида
присъствамнаабитуриентскибал,щастиетодабъдастуденти
даприсъствамнаабсолвенткибал.Изатовавцелиясиживот
сестараехдабъдаполезеннадругитеидаимсъздавамщастие,
коетоазнеизпитах.”
ЗавръщасевРакитовоиставаработниквкаменната
кариера.Няколкомесецапо-късноАнгелУзуновпостъпвакато
нередовенучителвпрогимназиятанародниясиград,но
надменноотказвапоканатаотучилищниядиректорИванБаев
даприемеучителството,тъйкатоучителскатазаплатаеколкото
двудневнатамунадницанакаменар.Носледкатообикаляпо
коридоритенаучилището,необяснимозащовлизавшумната
класнастаясученицибезучител:
“Наеднавратачухшуминадникнах–спомняситой.–
Шумътведнагапрестана.Многочифтоведетскиочисевпериха
вмен.Впечатлимеразнообразиетоотцветовенадетскитеочи.
Тезипитащиочимеочаровахаикаточелимиказваха:Тукаще
останеш,дружеиникъденямадаходиш.Мястототиетук!И
останахзавинагивтазипрофесия,защоточиститедетскиочи
меплениха”[9].
Сгодявасеощепредиказарматазаочарователната
девойкаМария,коятооставанеговавярнасъпругадокончината
муипреданаопоравнелекияимсъвместенживотсжестоки
изпитания(едваосматайбременностгидарявасживодете–
дъщерятаТатяна.Кръстенаеспризнателностнад-рТатяна
Желязкова),служебнипревратности(непредсказуемитеизяви
насветкавичноразвиващитесемомчета,заплахитеза
административнинаказания,угрозатаот