За изпит

1. Що е управление?

Управлението на организациите се определя от три гледни точки:



 От функционална гледна точка – управлението има за задача да осигури
възпроизводството на цялостта в дадена околна среда.
 От субстрактна гледна точка – управлението е информационен процес на
получаване, преработване и предаване на информация за разпознаване и формулиране
на проблеми, решаването им и организирането на изпълнението им, с оглед
осъществяването на целта.
 От структурна гледна точка – управлението има специфичен строеж. То първо се
възприема като взаимодействие между условно обособени управляваща и управлявана
част. Второ, в една организация можем да наблюдаваме различни контури, в рамките
на които субектите се опитват да прокарат своята воля. Строежът на управлението
включва: страти, слоеве, ешалони, ролеви и властови структури.

Управлението има за цел да осигури възпроизводството на организацията, нейното
достатъчно дълго съществуване.
Задачи на управлението:
1. до къде е нашата организация?
2. какви са нашите цели?
3. какъв ред да създаде, за да постигне тези цели?
4. какви механизми да създадем, за да бъде работата координирана?
5. каква е същността на нашата организация?
Управлението е информационен процес. То е и процес на решаване на проблемите.












Управление
Функционална гледна
точка
(предназначение,
смисъл)
Субстрат
(същност)
Структура
(значение,
проява)

Въпрос 2: Цели и целеопределяне

Един от основните проблеми на една организация е определянето на нейните цели и стратегии.
Целта е:
 смисъл и предназначение на целта: желан резултат, който насочва поведението на
хората и социалните образувания - мотиватор.
 същност, субстрат: целта е изпреварващ образ на действителността (мисловен модел на
бъдеща, желана ситуация)
 разпознаваемо съдържание - строеж/структури, значение: целта е комплекс от
представи за бъдещето, които формират или отразяват структури в организацията (
формиращ и проявяващ структури фактор).

Изясняването на целите на една организация е процес на създаване на система от мисловни
модели - образи на бъдеща ситуация. Тези модели се конкретизират и проясняват като се
преминава през три равнища: 1) концептуално; 2) системно;
3)изпълнително(екзекутивно).

Подвъпрос 2.1: Какво представляват визията, мисията и целта
предназначение на една организация?

1. Концептуално ниво на целеполагане: изясняване на първоначалните намерения на
заинтересованите страни и опит да се очертае желаното състояние, към което е разумно да
се насочи дейността на организацията и което по възможност е израз на хармонизация на
възгледите на всички заинтересовани и оказващи значими въздействия върху
функционирането на организацията субекти.
1.1. Цел-намерение (меря се към нещо): Първо изясняване нашите намерения. Те
съдържат идеята за нещо, към което вниманието ни е привлечено, нещо, което ни се
струва важно, усещаме, че може да ни послужи, да решим някакъв свой проблем.
1.2. Визия: Идея за това, което искаме да постигнем.Чрез нея намираме отговор на въпроса,
как искаме да изглеждаме, къде и кога в някакво бъдеще. Трябва да се изясни кои
субекти имат отношение към тази идея, от значение за нея са и подходящата
комуникация за хармонизирането на възгледите и представите за осъществяването и.
Макар и ориентирана към бъдещето, визията трябва да бъде реалистична. Тя трябва да
разкрива дълбокия смисъл на съществуването на организацията, групите и хората, който
искат да я реализират. Обикновено се започва от изясняване на визиите на отделните
сътрудници, за да се стигне до създаването на споделена визия, наличието на такава,
гарантира, че сътрудниците на организацията знаят и споделят насоките на
организационното развитие и на това биха могли да подчинят своите действия, без да
се налага външен контрол.
1.3. Цел-предназначение: За да я открием, трябва да си отговорим на въпроса "Какво
правим?". Трябва да определим полето на дейност, в което ще развиваме нашата
организация, за тази цел трябва да имаме предвид три измерения: потребителя,
проблема, който му решаваме и технологията и методите, с които го правим. Целта-
предназначение се свързва с необходимостта от преосмисл яне на бизнеса,
индустрията, в която организацията оперира.

1.4. Мисия: Отговаряме на въпроса "Как служим на клиента/обществото?" Ориентираме се
към онова, което клиентът, обществото/заинтересованите страни биха могли да ценят,
което акцентира върху нашата полезност и създава нашия благоприятен облик.

Подвъпрос 2.2: Какво представляват приоритетните цели,базовите
стратегически ориентации и базовите цели на една организация?

1.5. Приоритетна цел (глобална цел) и базови стратегически ориентации: Базовите
стратегически ориентации (стратегиите) определят пътя, по който достигаме значима
цел, те представляват отговор на въпроса, как смятаме да реализираме приоритетната
цел. Стратегиите определят действията, които възнамеряваме да предприемем. В
приоритетната цел се опитваме да конкретизираме резултата, който желаем да
постигнем и по какъв повод е приоритет за нас.
1.6. Базови цели: Конкретизират какви резултати очакваме да постигнем, следвайки
базовите стратегически ориентации, движейки се по пътя към глобалните цели.

Подвъпрос 2.3: Какво представляват стратегиите на организационно
развитие (корпоративните стратегии) на организацията? Примери за
стратегии на растеж/свиване.

- Политика- 1) policy-задаване на най-общите рамки за поведението на сътрудниците,
организацията, съдържащо общи цели, принципи и норми на поведение, които канализират
развитието на организацията и са основа за извличане на стратегии и операции.
2) politics- свързва се с интереси, власт, означава, балансиране на интересите
във външната и вътрешната среда на организацията.


2. Системно ниво на целеполагане: – изяснява какво и как би могло най-добре да се преследва
в дадена ситуация. Определят се значимите организационни цели и стратегии. Създаваме
стратегически варианти на развитие, сравняваме ги и ги оценяваме от различни гледни
точки, докато уточним нашето решение.
2.1. Стратегии на организационно развитие (корпоративна стратегия): стратегии за
изграждане на организационните потенциали в дадена среда с оглед създаване на
предпоставки за реализация на визията. Отговарят на въпроса, как ще се развива
организацията, като се имат предвид ползите и очакванията на собствениците,
дарителите и учредителите на организацията. Стратегията за развитие насочва към
начините на търсене на баланс между силите, тласкащи организацията към промяна, и
тези, които и се противопоставят. Стратегиите на организационно развитие могат да
бъдат с положителен и отрицателен знак.
2.1.1. Стратегия на ограничен растеж - организацията може да няма намерение на
расте, но поради промените в околната среда тя е принудена непрекъснато "да се
движи", за да оцелява.
2.1.2. Стратегия на интензивно развитие - организацията може да върви към промяна
на даден резултат чрез рационално, разумно използване на това, което има и вече
прави.
2.1.3. Стратегия на интегрално развитие - организацията може да се променя, като се
реши да използва предимства от поглъщането или сливането с други организации.
2.1.4. Стратегии на диверсификация - организацията може да променя и адаптира
бизнеса, с който се занимава.

2.1.5. Стратегия на саниране - често организацията трябва да се свива - да предприеме
саниращи стъпки, като се освободи от излишни и неефективни свои части.
2.1.6. Стратегия spin off- организацията може да се разпадне на повече отделни,
самостоятелни организации.
2.1.7. Стратегия на ликвидация - организацията спира да съществува формално,
откъдето следва ликвидация поради фалит; разпродаване по части, за да се събере
каквото е останало и да се насочи към по-обещаващ бизнес или продаване с оглед
поглъщане от друг, сливане с други и създаване на ново предприятие.

Подвъпрос 2.4: Организационни политики и организационни ролеви
стратегии.


2.2. Организационни политики и организационни ролеви стратегии:
2.2.1. Организационни политики: определят се общи правила и норми на поведение
на организацията в обществото, за да се направи това се споделят възгледите на
субектите с влияние върху организацията, отразяват се техните интереси и се прави
опит за хармонизирането им.Политиката очертава желаното поведение като цяло.
2.2.2. Ролеви стратегии: определя се организационната роля в дадена среда. Като
реализира разнообразни стратегии, организацията променя своята позиция на
пазара и в обществения живот. Обикновено тези промени се отразяват и на ролята,
която тя изпълнява на пазара или в обществения живот. Успешното изпълнение от
страна на организацията на дадена роля изисква специфични качества и умения,
ресурси.Често се създават проблеми за организацията от неспособността и да се
справи с новата роля.
Определянето на организационната политика и стратегическата роля, които
изясняват основните рамки на изпълнението на ролята й в обществото и
подготовката да нея, не бива да се пренебрегват.
2.2.3. Примери за политики и ролеви стратегии:
2.2.3.1. Лидерът има най-голям дял от пазара, води в ценовите промени, във
въвеждането на нови продукти и услуги, в създаването на мрежа за
дистрибуция, най-силно се опитва да въздейства върху пазара. Той е ориентир
за другите - предизвикателство, обект за подражание, обект на агресия, обект
на отбягване. Лидерът определя правилата-това е неговата роля, стратегиите,
чрез които я изпълнява са:
2.2.3.1.1. Стратегия на фортификация на позицията - стратегията е
недалновидна (несъобразена) , тъй като разчита на увековечаване на
позицията, лишена е от гъвкавост;
2.2.3.1.2. Стратегия флангова отбрана - състои се в засилване на слабите
места;
2.2.3.1.3. Изпреварваща инициатива - нарича се още нападателна защита;
2.2.3.1.4. Контраофанзива - отговор на нападение от конкурент, ;
2.2.3.1.5. Мобилна отбрана - чрез иновация при смяна на нивото на
конкуриране;
2.2.3.1.6. Съкращаваща отбрана - акцент върху значими пазари;
2.2.3.1.7. Агресивно нападение - изтласкване на по-малки конкуренти
2.2.3.2. Пазарно предизвикателство: води агресивна политика, тъй като желае да
расте. То има предимство само да определи само противника си - кого ще
напада. Използва нападателни стратегии:
2.2.3.2.1. Фронтална атака - противопоставяне на сила срещу сила-печели
по-издръжливият;

2.2.3.2.2. Атака по фланга - противопоставяне на сила срещу слабост