Заболяемост – основни понятия, показатели, методи за регистрация и изучаване.

Заболяемост – основни понятия, показатели, методи за регистрация
и изучаване. Международна класификация на болестите (Тема 12)
Основни понятия:
Болест (в клиничен смисъл) е нарушение на нормалните взаимодействия на човека с външната
среда, при което възникват структурни и функционални промени в организма
Заболяване (в статистическия смисъл) е това състояние, което е стнало достояние на здравната
служба – диагностицирано и регистрирано по търсена от лицето медицинска помощ или активно от
здравната служба, чрез профилактически прегледи.
Показатели и понятия:
Заболяемост (Incidence) – представлява съвкупността от новопоявилите се заболявания и болни
лица през определен период сред населението и се изчислява по следната формула:
Заболяемост = (брой нови заболявания, регистрирани през една календарна
година)/(средногодишен брой население)х1000
Болестност (prevalence) - представлява съвкупността от всички регистрирани заболявания
(новопоявили се и хронични, възникнали в предишен период) сред популация.
Болестност=(всички нови и стари заболявания, регистрирани и пререгистрирани през една
календарна година)/(средногодишен брой население)х1000
Болестността може да бъде определена за даден период- „периодична болестност“ или
„патологична поразеност“ като разкрива честотата на заболяванията сред определен изследван
контингент хора, най – често открити при профилактични прегледи:
Моментна болестност = (всички регистрирани заболявания в даден момент)/(всички
изследвани лица)х1000
Моментната болестност се влияе от заболяемостта (честотата на събитията), както и от тяхната
продължителност до настъпване на смърт или оздравяване.
Още един показател може да характеризира здравето на подложения на профилактичен преглед
група от хорав даден момент – „индекс на здравето“, изчислен по следната формула:
Индекс на здравето = (всички регистрирани заболявания в даден момент)/всички изследвани
лица)х1000
Честота на заболяванията според времето на лицата в риск (I)– този показател се използва при
проучвания, които проследяват лицата в риск през различен период от време. В този случай
общият брой събития / заболявания се разделя на сумата от времето, което всеки индивид е в
риск. Това време измерва периода от началото на проследяването до отпадане на лицето от
проучването, поради настъпване на събитието, което изучава, или поради друга причина.
I=(брой заболели лица през определен период)/сума от времето, през което всяко лице от
популацията е в риск)х10
n

Кулминативна заболяемост (CI) – представя вероятността / риска за индивидите да заболеят през
определен период. Тя обикновено се изчислява при лонгитудиналния епидемиологични
проучвания. Когато кохортата от първоначално здрави лица се проследява в продължение на
даден период, могат да бъдат идентифицирани новопоявилите се случаи на заболяване. Сума от
тези заболявания представлява кумулативна заболяемост. Знаменателят включва само
популацията в риск
CI = (брой заболели лица през определен период)/(брой лица без заболяване сред популацията
в риск в началото на наблюдавания период)х10
n.
Регистрация и изучаване:
Регистрация :
 При острите заболявания – отчита се всеки случай на възникнално забоялване
 При хроничните заболявания – случай е само първото посещение през дадената година
във връзка с това заболяване.
Изучване :
Условия за изучаване на заболявванията са пълнотата и достоверността на данните от тяхната
регистрация. Факторите, които определят пълнотата и достоверността на данните, са:
 Обем достъпност и характер на здравеопазната система;
 Здравната култура и здравно поведение на населението;
 Унифицирана система за регистрация на заболяванията. Това се постига чрез използване
на Международната класификация на болестите.
I. Здравните заведения
A. Пасивни методи – здравните работници пасивно регистрират заболяванията при
търсене на медицинска помощ от населението или регистрират умиранията като
мъртвоповелители.
1. Обща заболяемост по обръщаемостта на населението към лечебни заведения
2. Заболяемостта по специални учети
a) Инфекциозни болести
b) Други заболявания, подлежащи на задължително съобщаване-
новообразувания, кожно-венерически заболяване
c) Хоспитализирана заболяемост
d) Заболяемост с временна нетрудоспособност
B. Активни методи – здравните работници активно издирват заболяванията сред
населението:
i. Профилактически прегледи – предварителни (преди постъпване на
работа), периодични, целеви (насочени към определена патология)
ii. Индивидът и неговото семейство (чрез методи за самооценка на
здравето)
iii. Регистрите за умирания (дават информация за заболяванията с най –
тежък изход, водещи до смърт)

Международна класификация на болестите:
I. Инфекциозни болести и паразитози
II. Новообразувания
III. Болести на кръвта и кръвотворните органи и някои имунни разстройства
IV. Ендокринни, хранителни и метаболитни разстройства
V. Психични и поведенчески разстройства
VI. Болести на нервната система
VII. Болести на окото
VIII. Болести на ухото и мастоидния израстък
IX. Болести на органите на кръвообръщението
X. Болести на дихателната система
XI. Болести на храносмилателната система
XII. Болести на кожата и подкожната тъкан
XIII. Болести на костно-мускулната система и съединителната тъкан
XIV. Болести на пикочо-половата система
XV. Бременност, раждане и пуерперален период
XVI. Някои състояния, свързани с перинаталния период
XVII. Вродени аномалии, деформации и хромозомни нарушения
XVIII. Симтопми, признаци и недобре определени състояния
XIX. Травми, отравяния и някои други последствия от външни причини
XX. Външни причини за заболяемостта и смъртността
XXI. Фактори влиящи върху здравния статуст и контакта със здравните заведения