Заболяемост с трайна нетрудоспособност. Показатели и оценка.

Заболяемост с трайна нетрудоспособност. Показатели и оценка.
(Тема 15)
Трайна нетрудоспособност (инвалидност)
Трайната нетрудоспособност (инвалидност) е състояние, при което вродени или
придобити прогресиращи, трайни заболявания или увреждания предизвикват продължителна или
трайна нетрудоспособност
Трайната нетрудоспособност има следното значение:
 Здравно – отразява здравното състояние на лицето;
 Социално – дава основания за социални придобивки ( облекчен транспорт, комуникации и
др.);
 Икономическо – отпускане на парични и др. помощи);
 Юридическо – дава основание за промяна в статуа – пенсиониране трудоустрояване и др.
Показатели

Първична инвалидност (ПИ) - характеризира процеса на инвалидизиране на населението – броя
и състава на лицата, признати за инвалиди за първи път през дадения период.
ПИ = (брой първично признати инвалиди за една година)/(средногодишен брой
население)х1000
Обща инвалидност (ОИ) – характеризира честотата на всички инвалиди на дадена територия
ОИ = (брой на всички признати инвалиди на дадена територия)/(средногодишен брой
население)х1000
Международната класификация за увреждания, инвалидността и социалната
недееспособност определя следните градирани последици от заболяванията и
травматизма:
 Увреждане (Impairment)- всяко нарушение или липса на функция или структура,
обикновено на ниво орган (поражение на окото, парализа на крайник и др.)
 Физическа недееспособност (Disability) – липса или ограничение на функция,
смятани за норма за човек на дадена възраст и пол (обличане, хранене и други
дейности от ежедневния живот).
 Социални недееспобности, недъг (Handicap) - липса или ограничение на
дейности, нарушаващи социалните функции на човека, които се предават към него
( невъзмножност за придвижване и комуникации ).

Оценка – извършва се от ТЕЛК (Териториална експертна лекарска комисия) и НЕЛК
(Национална експертна лекарска комисия)
Представянето на едно лице за първи път в ТЕЛК се нарича освидетелстване. Обикновено
решението на ТЕЛК поради динамиката в здравното състояние има определен срок, след който
лицето подлежи на на преосвидетелстване.
Поводите за освидетелстване или преосвидетелстване от ТЕЛК са:
1. Пенсиониране по болест
2. Трудоустройване
3. Отпускане на социална пенсия
4. Ползване на придобивки (помощи и средства за предвижване и комуникации)

Експертизата на трайната нетрудоспособност обхваща решаването на следните въпроси:
1. Определяне степента на загубена работоспособност. Предвид това дали болният е
загубил способността си за труд изобщо или само в полето на неговата професия
различаваме:
 Обща ( пълна ) нетрудоспособност - всякаква работа в обичайни условия е
невъзможна или противопоказана
 Професионална ( частична) нетрудоспособност – невъзможността да се продължи
работа в своята професия, в същия обем или условия.

Тежестта на инвалидност се изразява в % загубена трудоспособност и в групи ( 50
– 70 % III група, 71 – 90% II група, над 90% I група )
Нетрудоспособност над 90% (или първа група инвалидност) може да бъде без или с чужда помощ
в последния сучай на лицата се определя придружител, който да подпомага ежедневната дейност
на инвалидизираното лице.
2. Установяване причините за инвалидността.
В зависимост от социалните условия на настъпване на болестта или увреждането
законодателството на Република България установява следните причнни връзки:
 Общо заболяване
 Трудова злополука
 Професионално заболяване
 Гражданска инвалидност
 Военна инвалидност
Причинната връзка в настъпването на инвалидността има значение от осигурителна гледна точка,
поради различие в изискванията за пенсиониране, в размера на обезщетението и др. според
причинната връзка на инвалидността.
3. Препоръка за условия на труд, при които инвалидът не може и при които може да
работи в случаите на частичн нетрудоспособност. Подходящо препоръчаният вид труд
играе и терапевтична роля.