Заболявания на перикарда, перикардни изливи – етиология, клинична картина, диагн

Тема №28: „Заболявания на перикарда, перикардни изливи – етиология, клинична картина, диагноза, поведение и лечение.”

Болестите на перикарда включват възпалителни заболявания, невъзпалителни перикардни изливи (хемоперикард, хидроперикард и др.), хронични и констриктивни заболявания на перикарда (фиброза, амилоидоза и др.).
Етиология. Причините за остро перикардно възпаление са различни:
1) Идиопатични перикардити;
2) Инфекциозни перикардити:
Вируси - Коксаки вирус А и В, аденовирус, еховирус, грип, варицела, рубеола;
Бактерии – стафилококи, пневмококи, менингококи, туберкулозен бактеий;
Паразити, гъби, рикетсии, хламидии и др.
3) Перикардит при болести на съединителната тъкан – ревматоиден артрит, системен лупус;
4) Перикардити при имунопатии (серумна болест и др.);
5) Перикардити при болести на органи, съседни на перикардната торбичка;
6) Перикардити при метаболитни нарушения (уремия, подагра, микседем);
7) Перикардити при неоплазми;
8) Перикардити при травми и др.
Клинична картина. Има данни за гръдна болка, задух, фебрилн-интоксикационен синдром. Гръдна болка – силна, прорязваща. Ирадира към шията и раменете. Засилва се в легнало положение, при дишане, кашляне, преглъщане и повдигане на ръцете. Задух – дължи се на компресия на бронхи и белодробна тъкан, както и на повърхностното дишане, провокирано от болката. Фебрилно интоксикационен синдром – повишена температура, адинамия, изпотяване, безапетитие, отпадналост.
! При набиране на ексудат в перикардната торбичка клиничната картина зависи както от количеството на перикардния излив, така и от бързината на неговото набиране.
Изследвания за диагноза. Аускултаторно се установява тахикардия и перикардно триене. Дължи се на триене на двата листа на перикардната торбичка, по които има отложен фибрин. Чува се най-ясно до стернума на ниво II, III, IV междуребрие. Има груб и стържещ характер. Не пропагира! Засилва се пи вдишване и при натиск със стетоскопа. Изчезва при набиране на ексудат. Установяват се глухи сърдечни тонове. Има данни за увеличение на размерите на сърцето. Потвърждаване с ЕхоКГ.
Лечение при перикардит. Използват се НСПВЛ, колхицин 0,6 mg на 24 часа, кортикостероиди, хепарин (при болни с клапни протези). Някои форми изискват оперативно лечение (констриктивен перикардит).
Перикарден излив. Това е наличие на абнормно количество течност в перикардната торбичка (> 60 ml), в резултат на увреждане на париеталния перикард. Обикновено е последица от остър, подостър или хроничен перикардит с различна етиология. Нормално в перикардната торбичка се съдържа до 50 ml течност. При бързо набиране на течнос, количества, превищаващи 150-200 ml водят до повишаване на интраперикардното налягане с последващи усложнения. Ако набирането на течност е бавно, перикардът се разтяга и може да побере до 2 л течност, без да се повиши интраперикардното налягане. Това не може да се осъществи при фиброза или неопластична инфилтрация в перикарда, при което се изгубва неговата еластичност.
Перикарден излив без компресия на сърцето. При пациенти с перикарден излив, без покачване на интраперикардното налягане, може да няма симптоми. Големите перикардни изливи причиняват симптоми от притискане на съседно разположени структури – дисфагия, кашлица, гадене, дрезгав глас и др. Сърдечните тонове се аускултират приглушени. Окончателна диагноза се поставя с ехоКГ!
Сърдечна тампонада. Повишаване на интраперикардното налягане, поради бързо набиране на течност в перикардната торбичка. Това води до ограничаване на камерното пълнене в диастола и намаление на сърдечния дебит.
Клинична картина. При остра или подостра сърдечна тампонада, състоянието на болния бързо се влошава. Установява се задух, болка в гърдите и изпотяване, бледа кожа, тахикардия, подути шийни вени и намалено артериално налягане. Без адекватна лекарска намеса настъпва шок и летален изход.
Диагноза. Значение имат следните находки – данни за перикарден излив, подути шийни вени, парадоксална пулсартериална хипотония, синусова тахикардия, хиподебитен синдром. Диагнозата се потвърждава с ехоКГ. Диференциалната диагноза на сърдечна тампонада се налага да се направи със заболявания, водещи до дясностранна сърдечна недостатъчност.
Лечение. Спешна перикардиоцентеза. Използва се дълга игра, която се въвежда под ехоКГ контрол. Още при евакуиране на 100-200 ml течност настъпва подобрение. От ексудата се изпраща материал за изследване (бактериално, цитологично).