Законодателна рамка на здравната реформа в България. Здравни проблеми и дейности

Законодателна рамка на здравната реформа в България. Здравни
проблеми и здравни дейности. Номенклатура на здравните
заведения в България. (Тема 29)

Законодателна рамка на здравната реформа в България:
Законодателна основа на здравеопазването в България са следните закони:
Закон за здравното осигуряване (1998 г.) Този закон урежда здравното осигуряване в Република
България и свързаните с него обществени отношения. Здравното осигуряване е дейност по
набирането на здравноосигурителни вноски, управлението на набраните средства и тяхното
разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предивдени в този закон, в
националните рамкови договори (НРД) и в здравноосигурителните договори. Здравното
осигуряване е задължително и доброволно.
Номенклатура на здравните заведения в България:
Закон за лечебните заведения (1999г) – урежда устройството и дейността на лечебните заведения
в Република България.
Лечебни заведения по този закон са:
1. Лечебни заведения за извънболнична помощ;
2. Лечебни заведения за болнична помощ;
3. Център за спешна медицинска помощ;
4. Център за трансфузионна хематология;
5. Център за психично здраве;
6. Център за кожно-венерически заболявания;
7. Комплекс онкологичен център;
8. Дом за медико – социални грижи;
9. Хоспис;
10. Диализен център;
11. Тъканна банка.
Закон за здравето (2004 г) - урежда обществените отношения свързани с опазване здравето на
гражданите. „Опазването на здравето е национален приоритет и се гарантира от държавата.“
Закон за съсловните организаьции на лекарите и лекарите по дентална медицина. Този закон
урежда устройството, организацията и дейността на съсловните организации на лекарите и
лекарите по дентална медицина, условнята за упражняване на лекарската и денталната професия
и отговорността за нарушаване на професионалната етика. Съсловна организация на лекарите по
смисъла на този закон е Българския лекарски съюз (БЛС), а на лекарите по дентална медицина –
Българският зъболекарски съюз (БЗС)
Закон за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоцираните
медицински специалист (2005 г.) – урежда устройството, организацията и дейността на

съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински
специалисти, условия за упражняване на професиите им, както и за поддържането на
професионалния им регистър. Съсловната организация на медицинските сестри акушерките и
асоциираните медицински специалисти по смисъла на тазо закон е Българската асоциация на
професионалистите по здравни грижи.
Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (2007 г.) Този закоин има за цел да
създаде условия, които осигуряват пускане на пазара на лекарствени продукти, които отговарят на
изискванията за качество, безопасност и ефикасност.
Здравни проблеми и здравни дейности:
1. Преориентация от болничната помощкъм разрширяване на първичните здравни грижи –
между 3 и 15% от БВП на европейските страни се използват за стандартна помощ.
2. Промоция на здравето и профилактика на болестите. Отавската харта на здравето (1986)
определи „промоцията на здравето като една от приоритетните стратегии за достигане на
здраве“.
3. Повишаване ефективността на здравеопазната система. Нарастват разходите за
здравеопазването поради: Демографско стареене на населението; Увеличаване на
хронични болести; Повишени очаквания и претенции на населението към здравното
обслужване; Все по скъпи медицински технологии. Няма категорични доказателства за по
– висока социална ефективност на здравеопазването там, където има повече лекари и
болнични легла, и се изразходват повече средства.
4. Пазарна ориентация – (прилагане на пазарните принципи и механизми в
здравеопазването) в отговор на нарастващите разходи и повишените изисквания на
населението за по – добър избор на здравно обслужване.
5. Осигуряване качеството на здравното обслужване.
6. Децентрализцаия и регионализация на здравеопазната система система – стремеж за
засилване ролята на местното (общинско) ниво. Обшщественият натиск върху здравните
заведения за по – голяма отзивчивост и чувствителност към специфичните потребности на
населението води до по – висока местна отговорност. Междусекторното сътрудничество
на местно (общинско) ниво е по – лесно осъшествимо.
7. Здравен мениджмънт и повишаване на управленската култура в системата за
здравеопазването.