ЗАНАЯТЧИЙСТВО. Основни дейности в занаятчийството

1

ЗАНАЯТЧИЙСТВО

Основни дейности в занаятчийството
І. Същност и организация на занаятчийството.
1.Същност на занаятчийството.
Занаятчийството е дребно производство на промишлени изделия при ръчна обработка, примитивна
техника и опростена организация на труда. Появява се в древността отначало под формата на домашна
промишленост, по-късно като занаятчийско производство по поръчка за нуждите на конкретни
потребители, а накрая като стоково производство за вътрешен и външен пазар с участието на
занаятчийски работници-ученици (чираци и калфи), наети от заможни майстори.
Съвременното занаятчийство се осъществява от занаятчийските предприятия.
Занаятчийското предприятие е обособена производствена единица, която използва
ограничени ресурси за производството на изделия и услуги по занаятчийски начин с цел
продажба и осигуряване на доходи и печалби.
2.Основни характеристики,които определят предприятието като занаятчийско.
Едно предприятие може да се определи като занаятчийско, когато е налице. една от следните
характеристики:
А) работният процес не е автоматизиран във висока степен или е силно разчленен на отделни
операции и за работниците не е необходима занаятчийска квалификация;
Б) ръководителят на предприятието познава детайлно целия работен процес до степен, че
може да го осъществи сам и работният процес е организиран така. че той може да го наблюдава и
контролира пряко;
В) броят на наемните работници в предприятието е в рамките на определения от
Националната занаятчийска камара за съответния занаят и производството е с такъв обем, че не
се изисква регистрация по Закона за данък върху добавената стойност;
Г) изделията и услугите се изработват по поръчка.
3.Организация на занаятчийството.
Занаятчийското предприятие се създава и функционира в съответствие с икономическото
законодателство - Закон за занаятите, Търговски закон, Закон за защита на потребителите, Закона за
общинската собственост.
Основен нормативен акт, който урежда организацията, управлението и регистрирането на
занаятчийските предприятия, е Законът за занаятите. Съобразно законовите изисквания упражняването
на занаят се осъществява след регистриране на неговия собственик в Регистъра на занаятите.
Регистрацията се извършва в Регионалната занаятчийска камара.
Занаят е производството на изделия или предоставянето на услуги, посочени в списъка на
занаятите, съгласно Приложение № 1 на закона, по занаятчийски начин.
4.В качеството си на стопански субекти, занаятчиите могат да се регистрират като:
А) физическо лице, което е регистрирано като майстор;
Б) търговско дружество, чийто неограничено отговорен съдружник е вписан като майстор;
В) гражданско дружество, чийто член, отговорен за техническото ръководство на занаятчийското
предприятие, е вписан като майстор;
Г) търговско дружество с ограничена отговорност или кооперация, ако лицето отговорно за
техническото ръководство на търговското предприятие , съответно предприятието на
кооперацията, е вписано като майстор.
5.Основни участници в организационната и институционалната структура на
занаятчийството са:
А) занаятчийското предприятие;
Б) Регионалната занаятчийска камара;
В) Националната занаятчийска камара;
Г) браншовите занаятчийски сдружения.
6.Регионална занаятчийска камара - тя е организация на занаятчиите в съответен регион,
която:
А) защитава интересите и подпомага занаятчиите, като осигурява тяхната равнопоставеност;
Б)подпомага държавната и общинската администрация в усилията им за насърчаване развитието на

2

занаятите и разработване на икономическата им политика и целевото финансиране на програми и
проекти, свързани със занаятите;
В) подпомага членовете си в организирането и осъществяването на занаятчийското обучение,
провежда изпити за признаване на занаятчийска квалификация и издава свидетелства за калфи;
Г) контролира качеството на занаятчийските услуги и законосъобразността на занаятчийската
дейност;
Д) издава удостоверения за произход на изделията, произвеждани в занаятчийските предприятия,
както и други удостоверителни документи в случаите, уредени със закон;
Е) води регистър на занаятчиите и регистри на чираците, калфите и майсторите.
7.Националната занаятчийска камара:
А) провежда обща политика за защита интересите на занаятчиите и техните организации, като
осигурява тяхната равнопоставеност;
Б)участва в разработването на проекти и изготвя становища по нормативните актове, свързани със
занаятите и занаятчийското обучение;
В) приема правилници и образци на документи, предвидени в закон;
Й) приема професионални правила;
Г)организира обучението на занаятчиите, изготвя правила за провеждането му и следи за тяхното
изпълнение;
Д))обобщава постъпилата от регионалните занаятчийски камари информация и в случай на
необходимост нрави предложения до държавните органи за намеса на държавата в занаятчийския
сектор;
Е)води централен регистър на занаятчиите на основата на регионалните регистри;
Ж) координира дейността на регионалните занаятчийски камари.
8.Браншовите занаятчийски сдружения са регионални сдружения за защита на професионалните
интереси на занаятчиите. Те се регистрират като юридически лица с нестопанска цел. Основни
функции на тези сдружения са:
А) съдейства за взаимно подпомагане на своите членове;
Б) следят за спазване на професионалната етика;
В) участват при изготвяне на правилата и провеждане на изпитите за придобиване на калфенска и
майсторска правоспособност;
Г) осъществяват културна и просветна дейност;
Д) извършват и други дейности, предвидени в устава.
ІІ. Производствени ресурси на занаятчийското предприятие.
1.Същност
Като стопанска единица занаятчийското предприятие осъществява дейност с определени
производствени ресурси - земя, материали, машини, инструменти, работна сила, финансови средства и
др. Те представляват имуществото на занаятчиите, което всъщност са неговите активи. Според времето
и начина на функциониране те биват дълготрайни и краткотрайни активи.
А)Дълготрайни активи - в състава на дълготрайните активи на занаятчийското предприятие може
да се включат: земя, сгради, оборудване, универсални машини, инструменти, стопански инвентар,
транспортни средства, ценни книжа и др.
Б)Краткотрайните активи, в които се материализира оборотният капитал на занаятчиите, участват
еднократно в производствения процес и пренасят цялата си стойност в стойността на новопроизведения
продукт. Техният състав включва: суровините и основните материали, спомагателните материали,
резервните части, горивните материали, амбалажа, незавършеното производство, готовата продукция
на склад, паричните средства, паричните вземания и др.
2.Занаятчийски персонал.
С известна специфика се характеризира занаятчийският персонал. Основни негови категории са:
чираци, калфи, майстори.
А) Чираците са лица, които работят и изучават занаят в занаятчийското предприятие. Чирак
може да се обучава в занаят само от майстор. Обучението се извършва в съответствие с изискванията
на правилник за обучение, изготвен от Националната занаятчийска камара. Чиракът се обучава на
базата на сключен договор със собственика на занаятчийското предприятие (фирма). Обучението
завършва с калфенски изпит.

3

Б) Калфите са лица, които постоянно упражняват определен занаят в занаят чийското
предприятие.
Калфа може да бъде:
- чирак, който успешно е положил изпит за калфа;
- лице, което не е било чирак в занаятчийско предприятие, но упражнява занаят поне от 3 години и
успешно е положило изпит за калфа;
- лице, което притежава втора или трета степен на професионална квалификация по Закона за
професионално образование и обучение, ако тя съответства на определен занаят.
В) Майстори са лица, които:
- притежават майсторско свидетелство за определен занаят, издадено от Националната
занаятчийска камара;
- майсторското свидетелство се издава за успешно издържан майсторски изпит;
- няма ограничения в броя на майсторските свидетелства, които едно лице може да
притежава.

Насърчаване на малките и средните предприятия от страна на държавата
І. Същност на малките и средните предприятия.
1.Обща характеристика.
Малките и средните предприятия заемат особено място в икономиката на една страна. Те са решение
на проблема с безработицата и източник на доходи за голяма част от населението.
Малките и средните предприятия са гръбнакът на икономиката и ключът на нейнат а
конкурентоспособност. Това, станало класическо определение за малките и средни предприятия, е
формулирано в Европейската харта за малки предприятия, приета от Съвета на министрите на ЕС през
юли 2000 г. (Португалия). То е напълно актуално и за условията на България.
Малкият бизнес са малки и дребни предприятия. Към тази група се отнасят предприятия с
определена численост на персонала, оборот на капитал и отраслова принадлежност.
(Понятието малък не означава обаче дребен частен бизнес. Малък се свързва с разграничаването му
от корпоративния капитал и навлизането му в пазарни ниши и тяхното запълване със стоки и услуги,
което не е в обсега на корпоративната стратегия на големия бизнес).
2.Предмет на дейност.
Предмет на дейност на малките и средни предприятия са организацията, производството и
продажбата на продукти и услуги с ограничени производствени ресурси в съответствие с
изискванията на пазара с цел получаване на печалба.
3.Основни характеристики на малките и средни фирми са:
А)Малки (или всякакви други предприятия) се създават на основата на всички форми на
собственост. Основен критерий за отличаване на малките предприятия от останалите е броят
на работещите в едно предприятие. В тази връзка общоприето и най-разпространено е мнението за
малки предприятия да се смятат тези, в които работят до 100 души.
Б).Малките фирми са по-иновативни. Те са новатори. Причините за това са: малките фирми имат
гъвкава организационна структура, демократичен стил на управление; имат възможност да коригират
целите; връзките във фирмата са неформални; залага се предимно на инициативата на изпълнителите -
важно условие за разгръщане на творческия потенциал; ръководителите имат възможност бързо и
гъвкаво да вземат решения, а сътрудниците изпълняват по няколко функции и имат чувството за
съпричастност към общото дело.
В)Малката фирма познава много добре пазара и конкурентите си. Поради тяхната
специализация разходите на малките фирми са сведени до минимум.
Г) В малките фирми е налице по-рационално използ