Запознаване с околната действителност в ДГ

Опознаване на природната и околна действителност
1.Опознаване на околната действителност – актуален психолого-педагогически и
социален феномен

Малкото дете опознава околната действителност под въздействието на различни
стимулатори. Те отразяват както етапа на биологичната и психичната му програма, така
също и с влиянието на разнообразни социални фактори, които атакуват социалната
програма(социума) на детското развитие. Опознаването е актуален психологически
феномен, защото задължително е нужно педагога да разбере, че колкото повече
отчита степента на психично развитие на детето, толкова повече ще влияе и ще
подпомага на самото дете и в този смисъл ще му помага да опознава околната
действителност. В технологичен(практически) план, тази зависимост предполага всяко
занимание или при всяка познавателна дейност педагога да оцени кои са активните за
момента психични процеси, кое създава затруднение у децата и най-вече до колко
познавателната съдържание, което ще анализират не влияе негативно върху психиката
на децата. Опознаването на околната действителност е значим, съществен, актуален,
педагогически проблем(феномен), защото решава няколко основни задачи: 1)дава
възможност за равнопоставеност на педагогическото взаимодействие; 2)дава
възможност за изява на детето, което е една от задачите на педагогическата
действителност; 3)дава възможност за комплексно прилагане на многообразието от
форми, методи и средства, значими и актуални при работа с деца от предучилищна
възраст.

Опознаването на околната действителност е актуален социален проблем, защото в
околната действителност се отразяват всички социални проблеми на обществото.
Детето ги възприема, понякога анализира, а с помощта на педагога то изгражда своето
отношение и оценка към тях. Опознаването съдейства за социалното
развитие(социализацията) на детето. Този процес поставя много изисквания, както към
организацията така и към конкретната технология, чрез която детето опознава околния
свят.

2.Възникване и развитие на идеята за запознаване на малкото дете с околната
действителност

Първите идей за това запознаване датират още от древните общества. Възпитателният
опит на първобитните общества е един от първите, който дава насоки за това, че
детето трябва да живее във взаимодействие и конкретно да опознава природните
1 / 41

Опознаване на природната и околна действителност
дадености(явления, животни, растения), така че да ги преобразува и ползва в
жизнената си дейност. Доказателство за това са всички ритуали, традиции и т.н.
По-късно с общественото развитие се появяват първите по-конкретни идеи открити във
философските учения и системи на Сократ, Платон, Аристотел. Сократ първи предлага
детето от 3 до 6г. да бъде под грижите на специално назначени от държавата
възпитатели, които да го запознават с околния свят чрез игри и упражнения. По-късно
през Ренесанса възпитателните идеи центрират отношението към детето като
отношение към субект, който има нужда да се запознае с природните дадености и
изискванията на възрастните и начина на живот в определена обществена формация.
Дом на радостта, в което предлага обучението на децата да е свързано с природните
явления и обществени обекти децата да откриват красотата, формите, цветовете на
различните обекти или явления да ги анализират и по този начин да задоволяват
необходимостта си от общуване с природата. Друга интересна идея е тази на Томазо
Кампанела – той предлага на градските стени да бъдат нарисувани различни обекти от
природата, различни явления, исторически факти, видни пълководци, обществени
събития и т.н. Тези рисунки са в определен ред и дават възможност на детето нагледно
да ги възприема, коментира, да слуша разкази и легенди за тях, да възприема
нравствени норми на поведение. Кампанела разчита на принципа за нагледност като
методически принцип, чрез който малкото дете да опознава околната среда.

Много точно, конкретно и същевременно цялостно идеята за опознаване на околния
свят от малкото дете се анализира от Я.А.Коменски. В своето майчино училище Ян Амос
Коменски разглежда идеята не само като теория, но и като практика. Той разработва
идеята от гледна точка на съдържание, т.е. какво трябва да овладее детето, и от
гледна точка на технологията – как да го овладява. Всичко, което предлага той е
съобразено с възможностите на децата, с техните потребности и потребностите на
обществото. Според него детето в предучилищна възраст детето трябва да се научи да
познава вещите и да разбира явления, да знае що е труд, да овладее норми на
поведение, астрономия, физика, оптика, хронология, а от обществения живот
определен минимум от знания за историята, географията, политиката. Трябва да се
запознае с това що е вода, въздух, огън, слънце, трябва да знае откъде изгрява
слънцето и на къде залязва, що е тъмнина, светлина. Географските представи също не
биха затруднили децата и до 6тата си година те трябва да имат представа за основни
географски понятия. Коменски смята, че децата трябва да получат и конкретни
икономически познания или познания за това как се управлява дома, каква е ролята на
родителите, каква стойност и значение имат парите. В своята теория Коменски
предлага оригинална идея за това как детето да опознава околната среда. В основата
на тази идея е природосъобразността и по-конкретно принципа за нагледност т.е.
детето нагледно да възприеме обектите като цяло, частите им, особеностите им и
специфичните им белези, които ги отличават. Той предлага и конкретна методическа
система, в която обосновава редица методи, похвати и форми за организация на
детската познавателна дейност.

2 / 41

Опознаване на природната и околна действителност
По-нататък идеята за опознаване на действителността се свързва с Русо. В своята
теория за свободно и естествено възприемане той предлага детето да се откъсне от
семейната среда, да живее сред природата и по естествен начин да достигне до
същността й. За това са нужни игри и упражнения както и рисуването като дейност на
детето, в която то подражавайки на природата създава своето виждане за нейните
специфични особености, обекти и явления.

Песталоци създава теория за елем. образ. на детето в основата й е принципа за
природосъобразност. Неговите идеи за опознаване на околната действителност от
малкото дете могат да се синтезират до няколко основни идеи:

-Опознаването на околната действителност трябва да се осъществява в единство с
развитието на детската наблюдателност и реч.

-Опознаването трябва да се извършва още в ранна възраст като детето словесно
наименува обектите и явленията, които възприема. Така правим анализ и изводи за
тяхната същност.

-Опознаването на околната действителност да започва от най-близкото до
детето(неговото тяло). Прави опит да изгради една елементарна система от
познавателно съдържание, с което да бъде запознавано малкото дете.

-Целенасоченото възприемане на околния свят трябва да се извършва с помощта на
наблюдения, упражнения, игри, беседи и т.н. Наблюдението винаги да предшества
словото, а самото опознаване да има за цел овладяване от детето на правилни
конкретни или по-обобщени представи за околната среда.

-Песталоци насочва и към това, че опознаването на околното действителност трябва да
се свързва с производителния труд на детето.

Безспорно значителен принос в развитието на идеята за опознаване на околната
действителност има Фридрих Фрьобел. Той смята, че детето е съвкупност от всички
3 / 41

Опознаване на природната и околна действителност
земни отношения, той е единството на индивидуалното с общественото, на биологичното
със социалното и от тази гледна точка развитието на това дете би следвало да се
стимулира от опознаването на обектите и явленията от действителността съобразно
възможностите на самото дете. Тази своя идея Фрьобел конкретизира в създаването
на т.нар. учебно-опитни участъци. Създава ги с две цели: 1)детето да се запознае
нагледно с това що е развитие, растеж, размножаване, кои растения се отглеждат
по-бързо и по-лесно, кои по-трудно и т.н., кои са причините, които помагат на тези
растения да растат по този начин, според него детето прави връзка между жива и
нежива природа. 2)свързана е със социализацията на детето, той смята, че в процеса
на общата дейност между децата, когато едните са изпълнители, а другите са
организатори, детето усвоява най-бързо отношението между хората. Тези две основни
цели дълго време са водещи в педагогическата теория и практика. Приносът му за
развитието и утвърждаването на идеята е свързан и с няколко методически похвата
изведени от него.

1.Задължително да се прави показ на образеца и показ на действието.

2.Да се показва на детето общото и частното, така че детето постепенно да осмисля
връзката между тях и открива закономерностите в развитието на частното като
следствие от закономерности присъщи на общото.

3.Демонстрацията – тя трябва да е прецизна, емоционална, изразителна.

4.Опознаването на околната действителност трябва да е системен процес, при който
методическите похвати са много и разнообразни и се предлагат на децата в определен
ред и последователност. Фрьобел разглежда опознаването на околната среда като
задължение не само на педагога, а и на родителите.

3.Статут на методиката за опознаване на околната действителност

Различни са вариантите, чрез които може да се анализира всяко педагогическо
явление. От една страна някои от тях предлагат анализът му да е във връзка с
останалите педагогически явления. Т.е. конкретното явление да се анализира цялостно
като част от общите явления присъщи на педагогическата действителност. От друга
4 / 41

Опознаване на природната и околна действителност
страна се насочват към анализ на всяко педагогическо явление от гледна точка на
неговата самостоятелност, специфика и вътрешна обособеност. Методиката е едно от
педагогическите явления, които би трябвало да се разглеждат и от двете гледни точки.
Това е така, защото от една страна самата методика е част на дидактиката и използва
всички нейни закони, закономерности, техники и технологии. От друга страна
методиката за опознаване на околната действителност е самостоятелна наука със свой
предмет, цели, обекти и проблеми за изследване, със свои конкретни задачи. Когато се
разглежда статута на методиката за опознаване на околната действителност с цел
анализиране на този статут е необходимо да се отговори на следните въпроси: 1)Кои ще
са проблемите, които ще изследва тази методика? 2)Как ще се изследват и анализират
тези пр