Здраве и болест – развитие на концепцията за здраве. Детерминанти на здравето –

Здраве и болест – развитие на концепцията за здраве.
Детерминанти на здравето – класификация. Социални фактори
и механизми на въздействие. (1 тема)

Какво са здраве и болест?
Здраве ( СЗО 198 първо определение ) е състояние на пълно физическо, психическо и социално
благополучие, а не само отсъствието на болест или недъг. ( ФИЗИЧЕСКО, ПСИХИЧЕСКО И
СОЦИАЛНО )
Болест ( на латински език- morbus ) е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена
дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения.
Развитие на концепцията за здраве.
Типичният за дадено общество мироглед определя представите за здравето и болестта, а
на тази основа се формират лечебните и профилкатичните подходи за справяне с болестите и
подобряването на здравето. Променящите се идеи и възприятия могат да се представят чрез
следните модели за здраве:

1. Биомедицински модел на здравето:
 Свежда здравето до "отсъствие на болест"
 Дава механистична представа- човешкото тяло се възприема като "машина", когато
работи добре, е налице здраве; заболяването се разглежда като "повреда в машината".
 Игнорира влиянието на обкръжаващата среда;
 Води до патерналистично отношение на лекаря към болния;
 Господства до началото на 20 век и се оказва неподходящ за решаването на съвременни
проблеми, като: недохранване, травми, наркомании, хронични и психични заболявания и
др.

2. Екологичен модел за здравето:
 Признава сложните възки между хората и тяхната околна среда и разработва стратегиите
си на базата на тези взаимоотношения
 Разглежда здравето като динамично равновесие между човека и неговата околна среда,
аболестта- неприспособяване на индивида към средата;
 Признава както биологичните, така и небиологичните детерминанти на здравето.
Разглежда здравето във ръзска с възраст, пол, наследственост, както и с физичните и
химичните фактори на средата.

3. Социален модел на здравето:
 Здравето не може да бъде изолирано от неговия социален контекст; здравето е
биологичен и социален феномен;
 Здравето и болестта са социологически понятия: те са субективно възприемани и усещани
от страна на всеки човек;
 Отчита влиянието на социални, психологични, клтурни, икономически, и политически
фактори върху честотата, произхода и протичането на заболяванията и върху много други
здравни проблеми, както и върху преоставянето на здравна помощ;
 Налбяга на удовлетвореността на индивида; функционирането му в общестовто и
социалните МУ роли;
 Здравето не е грижа само на лекаря и пациентите, то е тотален ресусрс на обществото;
 Отговорността за собственото здраве е проява на човешко достойноство.

4. Холистичен модел на здравето (холистичен- цялостен, всеобхватен):
 Налага се през втората половина на 20- ти век със започване на епидемиологичния преход
и преминаване на основните здравни проблеми и приоритети от инфекциозните към
хроничните неинфекциозни заболявания;
 Поражда се от натрупания негативизъм към доминиращия медицински модел и
възприемането на позитивно отношение към здравето;
 Представлява синтез на всички посочени концепции;
 Разглежда здравето като многофакторно обусловено. Признава влиянието на факторите
на околната среда- социални, икономически, политически, физико-химични фактори,
начина на живот и здравната система върху здравето;
 Здравето е единнен и многостранен процес с множество измерения, включващ
благополучието на цялото човешко същество в контекста на неговата обкръжаваща среда

Еволюция на концепцията за здраве
Представите са еволюирали съществено през вековете
Негативистична представа за здравето: Дълго време здравето се приема като отсъствие на болест
или инвалидност- обективно съществуващи или субективно възприемани, т.е. здравето се
оценява косвено чрез отсъствие на болест.
 Стратегическа основа на този подход е възстановяване на здравето, а не промоция на
здравно поведение и профилактика на заболяванията.
 Негативистичната представа определя здравна политика, насочена основно към
организиране и социални служби за лечение.
Позитивистична представа: Тя се развива като резултат от:

 Осъзнаване на ограничеността на терапевтичните възможности за справяне с болестите;
 Доказателствата за нетерапевтичните детерминанти на здравето;
 Високата цена на медицинските грижи.

Детерминанти на здравето- класификация.
Здравето се определя от комбинираното въздействие на множество фактори
( детерминанти на здравето ), действащи директно или опосредствани, които се намират в
постоянно взаимодействие. От гледна точка на ефекта върху здравето те биват:
 Позитивни фактори- стимулиращи укрепването и подобряването на здрваето;
 Негативни фактори- допринасят за увреждането на здравето.

Индентифицирани са 4 групи здравни детерминанти, които определят общественото
здраве. Чрез целенасочено въздействие върху тях, стимулиране на позитивните и ограничаване на
негативните, здравето може да бъде подобрено.
Групи детерминанти на здравето: 1. ендогенни, 2. поведенчески, 3. фактори на
околната среда и 4. обем и естество на здравната помощ.

1. Ендогенни ( генетични и биологични )- определят индивидуалното предразположение
към наследствени и дегенеративни заболявания (хромозомни аномалии, умствено
изоставане, диабет, атеросклероза, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето,
злокачествени заболявания, психически болести и др.). Обуславят 18-22% от уврежданията
на здравето.
2. Поведенчески ( стил и начин на живот )- тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и
лекарствени вещества, адинамия и хиподинамия, употреба на наркотици, нездравословно
хранене, психо-социален стрес, режим на труд и почивка и др. Определят 49-53% от
уврежданията на здравето. Свързани са с болестите на органите на кръвообръщението
(мозъчно-съдова болест, исхемична болест на сърцето), злокачествените заболявания,
диабет, хронични дихателни заболявания, травми и др. 70-80% от умиранията в развитите
страни и 40% в развиващите срани имат за причина заболявания и състояния свързани със
стила на живот, които са потенциално управляеми и предотватими.
3. Фактори на околната среда ( включително социално икономически условия )- Включват
фактори от физическата среда, включително трудовата среда: замрсяване на въдуха,
водата и почвата; вредни фактори от работната среда; социално-икономически фактори
(доходи, материален статус, заетост, безработица, образование, разходи, потребление,
социално положение, жилищни условия, социална изолация (бездомници, безработни,
бежанци, имигранти и др.); Обуславят 17-20% от уврежданията на здравето.

4. Обем и естество на здравната помощ- качество, достъпност, своевременност на
медицинската помощ; ефективност на профилактичните мероприятия; имунизационни
програми, скринингови програми, грижи за бременните, майките и децата; здравно
обслужване на хронично болни пациенти. Обуславят най - малката част от уврежданията
на здравето- едва 8-10%.
Социални фактори и механизми на въздействие.
Социални фактори са онези компоненти на социалната (обществената) среда, които
оказват влияние върху здравето. Множество изследвания разкриват значителни социално-
икономически неравенства в здравето както между различните държави, така и вътре в дадена
страна. Установено е, че здравето се определя от много фактори, включващи средата на живот,
доход, образователен статус, социални контакти, известни като "социални детерминанти на
здравето". В обществото съществува социален градиент на здравето, като най - бедните са с най -
лошо здраве. Насочвайки се към здравното неравенство, социалната медицина служи като основа
за развитие на популационно базирана политика, която да подобри здравето по справедлив
начин.
1. Етнически малцинства- те са в по - неблагоприятно положение по отношение на здрваето.
Индийци и африканци във Великобритания имат по - висока смъртност от тубекулоза,
злополуки, рак на черния дроб. Част от лошото здраве е сързано с по - ниския доход,
жилищни условия, ограничен достъп до медицински услуги.
2. Връзка местоживеене и здраве- дължи се на териториалните различия във физико-
химичните и социално-икономически характеристики. Пример е разликата в средната
продължителност на предстоящия живот на градското и селското население в България,
което е свързано със социални и поведенчески фактори.
3. Социална кохезия и изолация- нарастват доказателствата, че неравенствата в дохода и
материалните ресурси имат за резултат социална изолация и маргинализация, които са
свързани с лошо здраве. Интеграцията в обществото и социалната подкрепа въздействат
позитивно върху здравето.
4. Доход и здраве- въздейства по 3 начина ( физиологичен - липса на храна, отопление;
психологичен стрес и липса на социална подкрепа; поведенчески - здравеувреждащо
поведение: пушене, алкохолизъм.)
5. Социална среда- различия в телесното тегло на новородените от майки, принадлежащи
към различни социални слоеве.

Здравни и социални нужди:
1. Нормативни нужди- обективни нужди, определени от експерти или професионални групи.
Те отразяват професионалната оценка, че дадено лице се отклонява от определени
клинични норми. Оценката за нормативните нужди може да бъде различна от тази на
пациента.

2. Почувствани нужди- отразяват това, което хората действително искат. Определят се от
пациента субективно според личния стандарт за здраве на отделните хора. Нуждите могат
да бъдат ограничени от представите на индивида и информираността за налично лечение
и обслужване. Могат да касаят както здравна услуга , така и информация или подкрепа.
3. Изразени нужди- произлизат от почувстваните, но са изразени с думи или действия, т.е. те
стават търсене. Хората изразяват своите нужди, като търсят помощ или информация, или
използват услуги. Понякога хората използват услуги, само защото те са налични, дори и
ако те не посрещат адекватно техните нужди. Пример за изразени нужди и
неудовлтворено търсене е листът за чакащи за госпитализация. Има нужди, които се
чувстват, но не се изразяват. Само за това, че дадена услуга или лечение се използва по -
малко, не означава, че са по - малко нужни.
4. Сравнителни нужди- определят се, когато хората или групи не достигат определен
стандарт или се определят, че са в нужда само сравнявайки тяхната ситуация със
ситуацията на други подобни групи. Например ако индивид с шизофрения в район А
получава дневни грижи, а в район Б това отсъства, тогава може да кажем, че пациентите в
район Б са в нужда. Сравнителните нужди касаят