Здравна политика – същност, източници, нива. (

Здравна политика – същност, източници, нива. (Тема 28)

Същност –
Здравната политика - част от общата политика на държавата. Тя представлява
„система на дългосрочни стабилни решения, свързани с опазване и възстановяване здравето
на населението, които приемливи за дадени социални групи, класи или партии и
съответстват на поставените цели, средства и времеви рамки за осъществяването им.“
Обект на за дравната политика са обществените процеси и сили, които оказват влияние и от които
зависи здравето на национално, регионално, общинско ниво. Те произтичат от от органите на
държавата или на местно самоуправление, от политически партии, съсловни или синдикални
организациии. Обект на здравната политика са не само медицинските, но така също и стопански
социални, екологични и други дейности и институции.
Източници на здравната политика:
Концептуалното съдържание на здравната политика се определя от източници вътре в
държавата, така и от международни източници.
Вътрешни източници са:
1. Данни за епидемиологичната и демографска ситуация в страната (обективни знания за
здравното състояние и здравните потребности на населението);
2. Данни за медико-екологични фактори, които дететерминират здравето;
3. Икономическа информация (ресурси, степен на използване);
4. Общополитическите програми на различните обществени сили;
5. Здравно-политически възгледи на полотически партии, съсловни огранизации или
изследователски групи.
Външни източници, с които се съобразява националнтата здравна политика, са здравно-
политически концепции и разработки на:
1. Световната здравна отганизация (СЗО)
2. Други организации на ООН (УНИЦЕФ, МОТ)
3. Европейски обединения (Европейската общност, Съвета на Европа, Организация за
икономическо сътрудничество и развитие).
Една реалистична здравна политика е отражение на три водещи фактора:
1. Здравни потребности на обществото ( здравни приоритети)
2. Наличие на здравни ресурси
3. Ценностна система на обществото ( справедливост, солидарност, социална
сигурност, право на здраве и т.н.

Нива на здравната политика:
Здравната политика се разработва на няколко нива в зависимост от политическата
система и административното устройство на държавата:
1. Общодържавно (парламент, правителство) - на общодържавно равнище субекти на
здравната политика са:
Народното събрание (законодателнтата власт) - придава законова сила на определени
здравнополитически виждания и решения. В осъществяването на тази дейност участват
Комисията по здравеопазване, други парламентарни комисии, както и други институции
(Национален център за изучаване на общественото мнение, Национален статистически
институт и др.)
Министерски съвет (МС) (изпълнителна власт), който разработва и носи отговорности за
здравната политика на държавата. МС изработва подзаконови разпоредителни актове
(постановления, решения), съобразени със законите, които имат задължителна сила.
Министерство на здравеопазването (МЗ) – специализираният (отраслов) орган на
изпълнителната власт за разработване и формиране на здравната политика. МЗ
координира и контролира, всички дейности на общодържавното равнище в областта на
здравеопазването, както и на работата на ведомствените здравни служби към
Министерстовто на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на
транспорта, поддържа тясно сътрудничество с други ведомства.

2. Областно (областна администрация) - (на регионално равнище ) от януари 2011г. органи
за провеждане на държавната здравна политика на територията на съответната област са
Регионалните здравни инспекции ( РЗИ ). Те са със седалище населеното място –
административен център на областта.
Специализираната админицстрация е организирана е в 5 дирекции със следните функции:
1. Дирекция „Медицински дейности“ извършва регистрация на лечебни заведения за
извънболнична помощ и хосписите.
2. Дирекция „Надзор на заразните болести“ координира дейностите на лечебните
заведения и на местните държави и общински органи и други организации по
отношение на надзора на заразните болести; следи и анализира епидемичната
обстановка на територията на областта, планира и предприема мерки за
предотвратяване и овладяване на епидемичните ситуации; организира и участва в
провеждането на извъредни имунизационни кампании при епидемични ситуации от
ваксинопредотвратими инфекции; организирейностите по граничния здравен контрол
и опазване на страната от разпространение на заразни болести.
3. Дирекция „Здравен контрол“ извършва систематичен и насочен здравен контрол по
спазването на здравните изисквания в обекти с обществено предназначение, на
продукти, стоки и дейности със значение за здравето на населението и на фактори на
жизнената среда; контролира спазването на здравните изисквания към лицата,
работещи в детски заведения, специализираните институции за деца и възрастни,
водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат и търгуват с храни,

бръснарските, фризьорските и козметичните салони по отношение на тяхното
здравословно състояние.
4. Дирекция „Профилактика на болестите и промоция на здравето“ извършва
периодичен анализ и оценка на данните за състоянието на жизнената среда и
здравния статус на нселението, дава предположения и провежда мерки за
ограничаване, намаляване и ликвидиране на нерегионалните приоритети в областта
на общественото здраве на базата на данните от извършените проучвания, анализи и
оценки; осъществява епидемиологични проучвания за динамиката на заболяемостта и
смъртността от хронични неинфекциозни болести търси причината им връзка с
въздействието на факторите на средата и начина на живот; проучва разпространението
на рисковите фактори, свързани с начина на живот и изработва мерки за
ограничаването им.
5. Дирекция „Лабораторни изследвания“ извършва лабораторни изпитвания и
измервания за обективизиране на държавния здравен контрол, за осъществяване
мониторинг на факторите на жизнената среда и по искане на физически и юридически
лица,; участва в дейността по анализиране и оценяване на данните за състоянието на
факторите на жизнената среда и здравния статус на населението на територията на
съответната област.

3. Общинско (общинска и кметска администрация) – общината е основна административно-
териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление“ (Закон за
местното самоуправление и местната администрация) Значението й за развитие на
здравната политика се определя от това, че общинската власт е най -0 близко до
проблемите и потребностите на гражданите и се намира под най – непосредствен натиск
(„волята“) на избирателите. Общината е юридическо лице с право на собственост, вкл. И
на обекти за здравно обслужване. Функции на общините в областта на здравната
политика:
 Разработване на стратегия за решаване на общинските здравни проблеми;
 ПЛаниране и формиране на здравната политика в съответстиве с потребностите и
възможностите на общината;
 Инвестиционна дейност по отношение на здравни и екологични обекти и
инфраструктура от здравно значение;
 Подготовка на нормативни регулиращи актове;
 Координиране на общинската здравна политика с други общини и
неправителствени организации;
 Въвеждане на договорни механизми между общината и здравните заведения за
осигуряване на медицинска помощ за жителите на общината.
4. Равнище на здравно заведение (отделните здравни заведения развиват своя политика)
 Икономическа политика ( развитие и осъществяване на здравната политика)
 Екологична политика (връзка между здраве и екологични фактори)
 Демографска политика (смъртност, застаряване и др. Проблеми)
 Образователна политика (отношение между здравно състояние и здравна култура)
 Технологична и научна политика (въздействие върху медицината)
 Социална политика (връзка на здравето с доходи, заетост, жилищна грижа)