ЖАН ХЕРШ ФИЛОСОФСКОТО УДИВЛЕНИЕ

ФФИЛОСОФСКОТО УДИВЛЕНИЕ
Една история на философията

© Jeanne Hersch. L’étonnement pЕдна история на философията

© Jeanne Hersch. L’étonnement philosophique. Une histoire de la philosophi

©© Jeanne Hersch. L’étonnement philosophique. U
n
e
histoire de l
a philos
o
phie
(1981, 1993)
Gallimar
d
.

C
o
l
lec
ti
on FOLIO/ESSAIS

Жан Х

ЖЖан Херш (юли 1910, Женева – юни 2000, Женева) в продължение на двадесет години е професор по философия в Университета на Женева. Ръководи секцията по философия на ЮНЕСКО и публикува, заедно с други произведения, следните книги: Фил
о
с
офската илюзия
, Битиет
о
и формата, Идеологии и реа
л
н
о
с
т
,
Пр
ав
ото да бъдеш чо
век, Осветяване на тъмното.

ППРЕДГОВОР

и
по отношение
на какво

някои хора са били обхванат
и

о
т

у
див
ле
ние, удивлениет
о, от което се ражда самата
Най-напред ще разгледаме удивлението на хората, които са живели в началото на античния гръцки период и които са се “удивлявали” около VI век преди новата ера в Гърция, Мала Азия, Сицилия. Няма да съдим прибързано: “Какви глупави въпроси са поставяли и какви глупа
в
и
отговори са и
знамерил
и
! Всичко това не представля
в
а

н
и
к
акъ
в
интерес за нас
днес”.
Няма да говорим за ф

ЙЙОНИЙСКА И ЕЛЕАТСКА ШКОЛА: ХЕРАКЛИТ (ок. 550-480 г. пр.н.е.) И ПАРМЕНИД (ок. 500 г. пр.н.е.)

р
о
блемът тогава
все още
н
е се поставя директно, а въ
в

в
р
ъ
з
ка
с
циклите на всел
ената – една идея с източен

с
о
фи свързват с
идеята з
а
вечното завръщане. Те пред
п
о
л
а
г
а
т е
ди
н широк универс
ален цикъл, който обгръща в

в
ърху изисквани
ята на л
о
гиката. Той с изключителна
с
и
л
я

у
твъ
рж
дава принципа н
а идентичността и го помест

ЗЗенон от Елея бил знаменит ученик на Парменид. Изобретил софизми и парадокси. На гръцки sophos означава “мъдър”; софизмите са разсъждения, които имат вид на верни и при все това са явно погрешни. В тях е имало някакво изкуство на рационалната илюзия. Зенон си
е

служил с тях,
за да се

притече на помощ на учителя

с
и
.
К
ога
то
Парменид казва
: единствено битието същест
СОКРАТ
(470 – 399 пр.н.е.)

т
ежък и грозен.
Той не
е
бил голям оратор според гр
ъ
ц
к
и
я

вку
с.
Единствен за ц
ялата европейска философска
Разбира се, не трябва да си представяме, че според Сократ е достатъчно да асимилираме един учебник по морал, за да станем способни да правим добро. Необходимо е да се събуди и упражнява дълбокият усет за истина, който дреме във всеки човек. Често се забравя, че са
м
и
ят усет за ист
ина е мо
р
ален. Ето защо коренът на н
а
у
к
а
т
а
–
съ
що коренът на н
ашата модерна наука – е мор
Това е моментът на затруднението, на стъписването, опитът на не-знанието. Традицията е нарекла този процес сократическа ирония. При нея се следва мисълта на събеседника, но нещата се тласкат дотам, където другият открива, че не е съгласен със себе си, и сам вече н
е

знае какво е с
мятал, ч
е
мисли. Той е смятал, че зн
а
е
,

а

отк
ри
ва, че не знае.
Остава единствено да се по
ППлатон, ученикът на Сократ, е видял как учителят му изпива отровата и умира. Напуска Атина, дълго пътешества, накрая пристига в Сицилия, където завръзва приятелски отношения с Дион от семейството на тирана на Сиракуза (тиран е бил наричан онзи, който държи власт
т
а
, без съвремен
ната кон
о
тация на тази дума). Платон

с
е

н
а
дяв
а
да възпита млад
ия владетел, за да направи
Платон иска да покаже, че нашата мисъл (независимо дали го признаваме или не) включва ниво, което не идва от опита – от него обаче зависи нашето отношение към опита. Благодарение на това ниво на Идеите абсолютното влиза в игра всеки път, когато, позовавайки се на
н
е
го, схващаме о
тносител
н
остта на нещата в сетивния
с
в
я
т
.

Нив
от
о на абсолютнот
о се утвърждава в истината,
т
о
, трябва да се
приеме,

че тя не угасва със смъртта
.

Н
о

д
али
т
огава душата не
е Идея? Не, отговаря Плато
На всяко ниво на душата отговаря собствена добродетел: желаещата душа трябва да притежава умереност като добродетел; храбрата душа - смелост, и разумната душа – мъдрост. Когато всяка от тези добродетели се упражнява на съответното ниво на душата, тогава най-висок
а
т
а добродетел,
справедл
и
востта, владее върху цялото
,

н
е
з
а
вис
им
о дали става ду
ма за Човека или Държавата.

ААРИСТОТЕЛ
(384 – 322 пр.н.е.)

В прод(384 – 322 пр.н.е.)

В продължение на почти двадесет години Аристотел е учени

ВВ продължение на почти двадесет години Аристотел е ученик на Платон и сам преподава в Академията. Филип Македонски го
к
а
ни да стане уч
ител на
с
ина му Александър. Платон е

б
и
л

у
чит
ел
на Дион, Арист
отел е бил учител на младия
Аристотеловата система представлява връх, но от съвсем различен вид в сравнение с творчеството на Платон. Платоновото творчество доминира философската мисъл чрез своята наситеност и дълбочина. Рефлексията, която изисква, кара ума да узрява във всички посоки.
При А
р
и
стотел открива
ме един
о
т трите големи синтеза, реа
л
и
з
и
р
а
ни
в
историческия хо
д на философското мислене.
Какво се има предвид? Ние познаваме битието само като “това” или “онова”. Никога не сме срещали битието като битие. Срещаме го само като дадено съществуване: човек, животно, птица, предмети, идеи...
Философията според Аристотел трябва да се пита върху битието като

б
итие.
Тук дол
авяме ко
л
ко изключителното напрегнат
а

е

А
р
ист
от
еловата мисъл м
ежду нейния завладяващ инте
ААко се върнем към теорията за четирите причини, откриваме отново темата за носталгията, за усилието към нещо друго, различно от това, което е. Четирите причини се центрират общо към визираната актуализация, предизвикват прехода от неопределеност към определеност
,

от битие във в
ъзможнос
т
към битие в действителност
.

А
р
и
с
тот
ел
развива една д
инамична и финалистка конце

н
а
прави в дадена
ситуаци
я
пред даден проблем.
а
н
а
л
и
з
ира
р
азличните възмо
жни структури на държавата
Първият двигател и чистата действителност

Идеята за първия двигател поставя пред човешкия ум един от големите проблеми, където той се сблъсква със своите граници.
Идеята за първия двигател поставя пред човешкия ум един от големите проблеми, където той се сб
л
ъ
сква със своит
е границ
и
. Как да се схване този пър
в
о
д
в
и
г
ате
л,
който отключва
всички останали движения,

ЕЕПИКУРЕЙЦИТЕ
(IV и III в. пр.н.е.)

Най-напред едн(IV и III в. пр.н.е.)

Най-напред едно кратко припомняне: тук не става дума да напиша
ННай-напред едно кратко припомняне: тук не става дума да напиша последователна история на европейск
а
т
а философия. С
тарая се

само да осветля по възможно

н
а
й
-
п
рос
ти
я и въздействен
начин някои решаващи и нов
Всяка от тези школи развива най-вече морална теория. Става дума да се възприеме благоприятно практическо поведение пред лицето на болката и смъртта. Теоретичните учения, също както и практичните съвети трябва да помогнат на хората – а не само на философите – да жи
в
е
ят по-добре.
К
акто каз
а
х, тези две школи са просъщ
е
с
т
в
у
в
али
п
рез вековете по
д различни форми, с множест
Човекът ще търси удоволствията. Но ако в същото време прогресът трябва да му осигури душевно спокойствие, това предполага, че човек никога не бива да се подчинява на търсените удоволствия. Необходимо е преди всичко да остане техен господар, така че нито едно желан
и
е
да не може да
хвърли
с
мут в душата му. Следовател
н
о

е
п
и
кур
ей
ците не проповя
дват въздържание по морални
ИИмето им идва от stoa, портика, където се събирали.
Стоиците са оказали много силно влияние през цялата Античност и в известен смисъл може да се каже, че са изиграли важна роля в историята на нашата култураСтоиците са оказали много силно влияние през цялата Анти
ч
н
ост и в извест
ен смисъ
л
може да се каже, че са изи
г
р
а
л
и

важ
на
роля в история
та на нашата култура като ц
В това се състои величието на стоическото мислене. Етиката свързва стоика с целия свят, налага му дълга да сътрудничи с другите хора и същевременно запазва вътрешната му дистанция така, че той е едновременно в действието и отвъд него, доколкото непрестанно преодол
я
в
а непосредстве
ното дей
с
твие, за да достигне същес
т
в
е
н
о
т
о.

Да сравним още
веднъж двете школи: въпреки
Августин живее във време, когато трудно могат да се разграничат философия и теология, така че той и в двете области е бил един от най-големите. Ражда се през 354 г. в Северна Африка. Майка му е била християнка и много набожна. Както разказва самият той в прочутит
е

си Изповеди, п
рез млад
о
стта си водил разпуснат жив
о
т
.

М
н
ого
р
ано обаче започ
нал да се занимава с филосо
Той е наведнъж вечен, над всяка история, и свръхприроден-историчен. Тук Троицата намира своето място: вътре в Бог нещо трябва да може да преминава. За да е мислимо, единният Бог трябва да е същевременно множествен. Въвеждането на Троицата прави “умопостигаема” ист
о
р
ическата свобо
да на ве
ч
ния Бог. Така Августин нами
р
а

е
д
н
овр
ем
енно оправдание
и философско тълкуване на
За тези, които днес не споделят вярата на Августин, е важно все пак да повторят и да разберат хода на неговата мисъл. Така се научава как да се противостои на аргументите онези, които казват “Бог” или “душа”, след като в действителност не става дума нито за Бог, н
и
т
о за душа, а д
умите се

употребяват, сякаш за да из
р
а
з
я
т

вън
шн
и едни на друг
обекти – това им отнема вся

ССРЕДНОВЕКОВНАТА ФИЛОСОФИЯ

Оставяме настрана множество векове: патристиката; неоплатонизма, някои гол

ООставяме настрана множество векове: патристиката; неоплатонизма, някои големи мислители.
Отиваме повече от шестстотин години след Авгу
с
т
ин, около 1100
-ата год
и
на, при средновековната фил
о
с
о
ф
и
я