Педагогически колеж към ВУ

За университета

<p style="text-align:justify"><strong>СЪЗДАВАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ"</strong></p> <p style="text-align:justify">         През есента на 1963 г. на историческия и живописен хълм "Света гора" във Велико Търново разтваря врати първият извънстоличен университет, който има за покровители светите братя Кирил и Методий. Наследил просветните и културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа от ХIV век, той се утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център. Най-напред той се нарича Висш педагогически институт "Братя Кирил и Методий". Създаден е с Постановление N 162 от 27 септември 1962 г. на ЦК на БКП и на Министерския съвет. Открит е на 15 септември 1963 г. и утвърден с Указ N 395 на Президиума на Народното събрание от 4 август 1964 г. Първите 340 студенти се обучават в четири специалности: Българска филология, Руска филология, История и Изобразителни изкуства. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10-15 хонорувани професори и доценти от софийски висши учебни заведения и институти на БАН. <br />          Сред първосъздателите на Великотърновската Алма матер се открояват ректорът чл.-кор. проф. Александър Бурмов и зам.ректорът проф.д-р Пеньо Русев - двама съмишленици, съратници, приятели, сътворци на едно голямо и трайно историческо дело, каквото е създаването на ново хуманитарно висше учебно заведение през 1963 г. извън столицата. Авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици и радетели на всяка нова, градивна и перспективна идея, те подбират първите университетски преподаватели и асистенти, "вербуват" свои колеги от София за "търновската кауза", ръководят и наблюдават преустройството на старите казармени помещения на Света гора в аудитории, семинарни зали и кабинети, съставят учебни планове и програми, комплектуват първите катедри ...<br />          Началото, като всяко начало, е трудно. "Важно есть, веднъж да будет начало" - повтарят първосъздателите на Великотърновската Алма матер думите на възрожденеца Софроний Врачански. Защото всички те са обладани от идеята да възродят старите културни традиции на престолния Търновград, да събудят евтимиевския реформаторски и родолюбив дух в своите ентусиазирани студенти. Защото редом до ректора чл.-кор.проф. Александър Бурмов и зам. ректора проф. Пеньо Русев са и останалите първостроители на великотърновското висше училище - все авторитетни представители на българската хуманитаристика по онова време - проф. Георги Димов, проф. Иван Гълъбов, проф. Иван Дуриданов, проф. Станчо Станчев Ваклинов, проф. Христо Данов, проф. Велизар Велков, проф. Страшимир Димитров, проф. Никола Кожухаров, проф. Васил Стоилов, доц. Галина Тагамлицка, доц. Михаил Кац, ст. преп. Димо Минев. До тях застават и новоназначените млади преподаватели и асистенти, спечелили първите конкурси: Александър Терзиев, Ангел Давидов, Блажо Блажев, Виолета Москова, Георги Данчев, Елена Квинто, Иван Буюклиев, Иванка Иванова, Иван Маринов, Маргарита Тачева, Николай Ковачев, Мариета Тончева, Михаил Михайлов, Никола Гелов, Никола Г.Николов, Станьо Георгиев, Янка Николова.</p>