Френската революция в текстове и документи ( 1789 — 1799 г )

Цена 27,95 лв.

ФРЕНСКАТА
РЕВОЛЮЦИЯ
В ТЕКСТОВЕ
И
ДОКУМЕНТИ
1789-1799

LA RÉVОLUТION FRAN ÇАISЕ
ТЕХТЕS ЕТ DOCUMENTS
1789—1799
ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ В
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ
1789—1799
Съставител и преводач Росица Ташева
Рецензент проф. д-р Милен Семков
Редактор Парка Атанасова
Художник на корицата Красимира Коцева
Художествен редактор Красимира Михайлова
Технически редактор Диана Барова
Коректор Надя Калъчева
Изд. индекс 442
Формат 60/84/16
Печ. коли 14,50 Изд. коли 13,48
Университетско издателство „Св. Климент Охридски"
Печатница „София принт"
ФРЕНСКАТА
РЕВОЛЮЦИЯ
В ТЕКСТОВЕ
И ДОКУМЕНТИ
1789-1799
СЪСТАВИТЕЛСТВО И ПРЕВОД РОСИЦА ТАШЕВА
УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО
„СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
СОФИЯ. 1992

В сборника са включени текстове и документи, които имат за цел
да представят картината на революционния процес във Франция в
края на XVIII в. и непосредственото влияние на Френската револю­
ция в европейските държави.
Подбраните материали очертават предпоставките на революцията
и илюстрират главните й събития, политическите и идейните тече­
ния в нея, революционното законодателство, осветляват психоло­
гията на масите в революционните борби, изявите на журналисти­
ката, зараждането на новата култура и други проблеми.
© Росица Стефанова Ташева, съставителство и превод
с/о Jusautor, Sofia, 1992
4
ПРЕДГОВОР
Френската революция от края на XVIII в. е сред най-значимите
събития в историята на човечеството. За кратък период тя преобразя­
ва френското общество, отвеждайки го от средновековието в новото
време и дава нова насока в развитието на света. Изучаването на ней­
ния опит е запазило през вековете неоценимата си стойност. То опира
до някои най-важни проблеми за разбирането на историческия процес
изобщо. Неслучайно интересът към революцията постоянно нараства,
изострят се споровете за нейните предпоставки, характер и резултати.
Изучаването на Френската революция заема важно място в прог­
рамата по Нова обща история в Софийския университет. Предлага­
ният сборник от текстове и документи има за, цел преди всичко да
подпомогне общата подготовка на студентите историци; да предизви­
ка по-задълбочено и детайлно запознаване с проблемите на револю­
цията; да създаде условия за анализ на представата, която тя сама
предлага за себе си; да улесни разбирането на нейната историческа
същност, на нейната разрушителна и съзидателна сила, на значението
й не само като движение във френската национална история, а и като
велико събитие, оставило трайна диря в световния исторически про­
цес. Най-сетне запознаването с документалния материал ще даде въз­
можност за една по-вярна, по-адекватна на историческото развитие
оценка на революцията, ще предпази донякъде изучаващите я от влия­
нието на чисто идеологическите борби, свързани с нейната история и
с наследството й.
Изключителното богатство на изворите за революцията логично
поставя въпроса за критерия при подбора на текстовете. Ограниче­
ният обем на сборника като учебно пособие не позволява да бъдат
илюстрирани с документални данни всички събития, личности и ас­
пекти на революцията. Поместените текстове и документи очертават
предпоставките на революцията и нейните етапи; представят главните
й събития, политическите и идейните течения и групировки, ролята на
народните маси, най-важната част от законодателното й дело, нейни-
5

те институции, проблемите на икономическата и културната й исто¬
рия, най-видните революционери и дейци на революционната журна¬
листика, всекидневния живот на хората, психологическата атмосфера,
в която се развиват революционните борби, някои изяви на контраре-
волюцията и най-после — непосредственото влияние на революцията
върху европейските държави.
Материалите, подбрани предимно от официални френски издания
с документи, са подредени в седем раздела, като са спазени изисква¬
нията на историко-хронолигичния и на проблемния метод. Източни¬
кът на всеки документ е посочен под съответния текст. Кратките въве¬
дения към отделните раздели са разработени върху основата на пости¬
женията на историческата наука и целят да ориентират читателя
за главните събития и проблеми, да улеснят непосредственото въз¬
приемане на документалния материал. За по-малко известните, но
важни за историята на революцията термини, лица и събития са при¬
ложени обяснителни бележки.
Освен за студентите историци, този сборник би бил полезен за учи¬
телите по история и за всички, които изучават и се интересуват от
преломната епоха на Френската революция и от историята на револю¬
ционните движения изобщо.
I. ФРЕНСКОТО ОБЩЕСТВО
В НАВЕЧЕРИЕТО НА РЕВОЛЮЦИЯТА
Френската революция назрява в условията на стария режим
и е резултат от изострянето на противоречията по време на неговата
криза. През XVIII в. Франция е абсолютна монархия. Според тради¬
ционното право кралят е божият наместник на земята, неговата воля
е закон. Кралските съвети, парламенти и други помощни институции
имат само съвещателни функции. В административната организация
на държавата цари пълно безредие. Националното обединение на
французите не е завършено, задържано от феодалната структура на
икономиката и съпротивата на аристокрацията. Политиката на абсо¬
лютната монархия — военните изяви на Франция, прахосничеството
на двора, неравенството при данъчните облагания и лошата система
на тяхното събиране — води държавата до финансова разруха, а насе¬
лението — до пауперизация. Неуспешните опити на Луи XVI да
спаси държавата от фалит предизвикват конфликт между аристокра¬
цията и абсолютизма и стават непосредствена предпоставка за рево¬
люцията.
Безсилието на монархията се допълва с остри противоречия в
структурата на френското общество. Привилегията, най-важната от¬
личителна черта на стария режим, определя наличието на две приви¬
легировани съсловия — духовенството и благородниците, и на едно
непривилегировано — Трето съсловие. Във всяко от тях, поради съ¬
ществуващото икономическо неравенство, са оформени противопо¬
ложни групи. Буржоазията, застанала начело на икономиката, със
своето богатство и култура обективно заема приоритетно място в об¬
ществото. В същото време аристокрацията е в състояние на упадък,
макар че в официалната йерархия запазва своето първенство. Очевид¬
но на новото разпределение на богатствата трябва да отговаря ново
разпределение на властта.
Представените в този раздел документи илюстрират състоянието
на абсолютната монархия и зародилите се противоречия във френско¬
то общество. Картината на дореволюционна Франция се допълва от
материалите за свикването на Генералните щати и за избирателната
7
6

кампания, поместени в следващия раздел, към който те се отнасят
проблемно и хронологично. Избраните текстове от съчиненията на
просветителите разкриват идейните принципи на един желан, нов и
по-справедлив обществен ред, основан върху разума, вярата в прогре-
са, свободата и равенството, който всеки от философите вижда по
свой начин.
АБСОЛЮТНАТА МОНАРХИЯ ПРЕЗ XVIII в.
I. ЕДИН КРАЛ — ЕДИН ЗАКОН
Отговор на Луи XV пред кралското заседание на Парижкия парла-
мент1, 3 март 1766 г.
Само в мое лице е съсредоточена върховната власт, чийто ха-
рактерни черти са мъдростта, справедливостта и разумът; единствено
на мен моите съдилища дължат съществуването и властта си; целост-
та на тази власт, която те упражняват само от мое име, остава винаги
моя и тя никога не може да бъде употребявана срещу мен; единствено
на мен принадлежи законодателната власт, която е независима и неде¬
лима; само чрез моята власт служителите в моите съдилища пристъп¬
ват не към създаването, а към записването, публикуването, изпълне¬
нието на закона и им е разрешено да ми правят бележки в интерес на
всички съветници; целият обществен ред произтича от мен, а правата
и интересите на Нацията, която се осмеляват да отделят от Монарха,
са свързани по необходимост с моите и се намират само в мои ръце.
Documents d'histoire vivante. Textes choisis
par P. Bonnoure, Ch. Fourniau, L. Laurent,
L. Le Nahelec, S. Pietri et R. Soret. Dossier
4. Mayenne, 1968, fiche 24.
2. РЕФОРМАТА НА ПАРЛАМЕНТИТЕ
Едикт* за създаване на висши съдилища, февруари 1771 г.
Луи и т. н. С голямо съжаление видяхме служителите в нашия Па¬
рижки парламент да проявяват неподчинение, еднакво осъждано от
законите, от клетвата, която те са положили, от обществения интерес;
да издигат в принцип своеволното прекратяване на своите функции и
най-сетне открито да си присвояват правото да пречат на изпълнение¬
* Едикт — постановление на върховна власт със сила на закон.
то на нашата воля. За да прикрият претенциите си под някакъв благо-
виден претекст, те се опитаха да разтревожат поданиците ни по въпро-
са за тяхното състояние, чест, собственост и за самата съдба на зако¬
ните, които повеляват наследяването на короната, сякаш някакъв пра¬
вилник би могъл да се простре над тези свети неща, над тези институ-
ции, които ние за щастие не сме в състояние да променим и чиято
стабилност ще бъде винаги гарантирана от нашия интерес, неразрив¬
но свързан с тоя на нашите народи. Дълго време не упражнявахме
нашата власт с надеждата, че разумът ще ги върне към техния дълг,
но добротата ни само насърчи тяхната съпротива и увеличи незакон¬
ните им деяния, които в последна сметка ни оставиха единствено ал¬
тернативата или да ги накажем, или да пожертвуваме най-важните
права на нашата корона. Принудени да осигурим съдии за поданиците
ни, ние прибягнахме най-напред до служителите в нашия съвет, чийто
талант, просветеност, усърдие и услуги винаги са оправдавали дове¬
рието ни; но след като задоволихме нуждите на момента, погледнахме
по-далеч и почувствувахме, че интересът на нашите народи, авторите¬
тът на правосъдието и нашата слава налагат при тези обстоятелства
реформа срещу злоупотребите в администрацията на правосъдието;
разбрахме, че продаването на службите, дължащо се на злощастните
времена, е пречка за сполучливия избор на нашите служители и често
отдалечава от магистратурата* онези, които със своя талант и заслу¬
гите си са най-достойни за нея; че дължим на своите поданици бързо,
чисто и безплатно правосъдие; и че и най-малката проява на личен
интерес може само да засегне деликатността на магистратите, натова¬
рени да пазят неприкосновени честта и собствеността; че прекалено
широкият обсег на нашия Парижки парламент е безкрайно вреден за
тези, които зависят от него, защото са принудени да оставят семейст¬
вата си, за да идват и търсят бавно и скъпо правосъдие; че в