Културата на Древна Гърция - лекция

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ„СВ.СВ.КИРИЛИ
МЕТОДИЙ”
ФИЛИАЛВРАЦА
РЕФЕРАТ
ПоИсториянадревниятсвят
Тема:
КуртуратанаГърцияпрезкласическатаепоха
Студент: Ръководител:
КрасимираЯкимоваЕзекиева доц.д-р.Стела
Монева
спец.:”Българскиезикиистория” гл.ас.д-р.Живко
Жеков
фак.№0274БИ
ВРАЦА
2018

2 СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД 3
ГРЪЦКИЯТГРАДПРЕЗКЛАСИЧЕСКАТАЕПОХА 3
СТРОИТЕЛСТВОИАРХИТЕКТУРА 4
ИЗКУСТВА 6
РЕЛИГИЯ 7
ОЛИМПИЙСКИИГРИ 7
ТЕАТЪР 8
КОМЕДИЯ 10
ИСТОРИОГРАФИЯ 10
ФИЛОСОФИЯ 11
СОФИСТИКА 12
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 16
ИЗПОЛЗВАНАЛИТЕРАТУРА 17

3 УВОД
КласическиятпериоднаГърциязапочваотвойнатасперситепрез
500г.пр.н.е./продължиланад20години/.СамоблагодарениенаАтина
,коятосъздалаАтинскияморскисъюзипоелакомандранетовборбатас
персите,Гърцияпостигаокончателнапобедавъввойната.Постепенно
Атинаукрепвасвоятамощ,коетопозволилонажителитенаградада
използватзначителниресурсизасъздаваненасвоитевеликишедьоври.
Най-добритемайстори–художници,архитектиискулпторисеканятв
АтиназаосъществяваненаплананаПерикълзапревръщанетонаградав
„произведениенаизкуството„.Освентова,сбързитемповесеразвиват
науката,изкуствотоифилософията.Товавремепоправосесчитаза
„златенвек„висториятанаАтина.
ЦялостноторазвитиенаГърцияпрезкласическатаепоха,измененията
инапредъкътнаикономиката,мореплаването,общественитеи
политическитепромени,утвърждаванетоиразцветътнагръцката
демокрацияимногодругиособеностиувеличилипознаниятанахоратаи
променилтехниямироглед,мисленеиповедение.Напредъкътвкултурния
животпрезкласическатаепохабилсвързанпредивсичкосразвитиетона
гръцкитеградовеиградскияживот.Най-същественаособеностна
гръцкатакултурапрезкласическатаепохасеопределяотразвитиетона
познавателнитеимирогледнитевъзможностинахората.Натрупванетона
познаниязасветаиприроднитезакономерностибилотясносвързанос
увеличаванетонаинтелектуалнитеспособностинамногоповечехорав
сравнениеспо-раннитеепохиотгръцкатаистория.Тезипроцесибили
резултатотцялостнотообществено-икономическоиполитическоразвитие
нагръцкияполисенсвят.Отделниятчовеккатополисенгражданин
придобилпостепеннодругосъзнаниеистремежкъмновивъзможности.
Променилисебитътиповедениетоначовека,създалисевъзможностиза
образование,коетобилоделокактонаотделнилицаисемейства,такаи
грижанамногополисниобщества.
ГРЪЦКИЯТГРАДПРЕЗКЛАСИЧЕСКАТАЕПОХА
УтвърдилатасевГърцияполиснаформанаживотзасилиларолятана
градоветецентровенаполисите.Намногоместаразликатамежду
градскотоиселсконаселениебилазаличенаиобединилополисното
населениекатоколективотграждани.Културниятживотнамиралпотози
начинотражениевърхумногопо-голямбройполисниграждани,което
ималосъщественозначениевкултурнатаисториянагърцитеотонова
време.
ГрадскитеполисницентровеотначалотонаVв.пр.н.е.започнали,да
серазличаватсъщественоотдругитенаселениместа.Постепеннотесе
превърналивголемиблагоустроенииуредениградове.Появилисемодели
науредбаиблагоустройствонаградовете.Отоновавремееизвестнат.нар.
ХиподамовасистемапоиметонаархитектаХиподамотМилет.Той

4 разработилидеизауредбатанаграда,планировканаулиците,площадите,
общественитеирелигиознитесградиижилищата.Хиподамоватасистема
билаизползвананамногоместавГърция,особеноприновостроящитесе
градовекатоОлимп,Мегалополисидр.,илипрезастрояванетона
разрушениприразличнитевойниградове,катонапримервМилет.Схемата,
коятоприлага,предвиждачетириглавниулициитринапречни.Четирите
главниулицисаподължина,атритенапречни–поширина.Потозиначин
новопостроенияград,кактоописваАристотел,придобилкрасиввид.Тази
схемасеосноваванафилософскитетеориинаХиподамзадържавно
устройство.Неговиятпроектза„държавноустройствосеотнасяза
държава–полисот10000души,катопредвиждаразделянетона
населениетонатричасти-занаятчии,земеделциивойни.Земятасъщосе
разделяланатричасти–свещена,общественаичастна.Свещената
трябвалодадаваприходизаобредите,посветенинабоговете,от
приходите,получениотобщественатаземя,дапреживяватвоините,а
частнатаземябилаземятаназемеделците.ПринципътнаХиподамв
планиранетосехарактиризиранай-вечесправоъгълниявиднаулицитеи
застрояванетоХиподамоватасистемасеутвърдилаиразпространилав
целияантиченсвят.Стопанскиятживотиглавнопроизводствотои
търговиятасезасилили.Градоветезапочналипостепеннодасеукрепяват
сголемиотбранителнисъоръжения–стени,кули.Променилсе
вътрешниятобликнаградовете.Започналоширокостроителствона
общественисградиихрамове,нажилища,работилници,складови
помещенияидр.
ГръцкиятградпрезVв.пр.н.е.билсравнителнодобрепланиран.В
центъранавсекиградималоплощад-т.нар.агора,къдетосе
осъществявалобществениятживот,катосъщотакаслужелизапазарни
нужди.Околоагоратасеизграждалиобщественисградиихрамове,а
жилищнитекварталибиливстрани.Внякоиградовесеобособилиицели
производственикварталисработилници/ергастерии/Такъвкварталв
АтинабилКерамикос.
Отличителначертанагръцкитеградове,центровенаполиси,било
строителствотонатеатри,обикновенопосклоноветенахълмоветеот
укрепенитеимчасти/акрополи/илипоестествениместаспоред
природнитеимособености.Размеритенатеатритедаваливъзможностда
сесъбиратголямбройполисниграждани.Намногоместаималои
стадионизаразличниигриисъстезания.Голямачастотградоветебили
водоснабдени,катоводасепрокарвалапотръбиотблизкиизточници.В
някоиградовеималоиканализациязаотходниводи,коитосеизхвърлялив
преминаващитерекииливморетозатези,коитобилипокрайбрежията.
Развитиетонаградоветебилотясносвързаносновитеипо-големи
възможностиипостижениявобласттанастроителствотоиархитектурата.
СТРОИТЕЛСТВОИАРХИТЕКТУРА
Строителствотоиархитектурнотооформлениенахрамоветеи
общественитесградикъмначалотонаVв.пр.н.е.продължавалидасе
осъществяватпопринципитенаутвърденитепо-ранодорийскиийонйски

5 стилове–ордери.По-късносеразпространилкоринтскиятстил,като
колонатапродължаваладабъдеосновениваженстроителени
архитектуренелемент.Коринтскиятстилотличавалколонатаисградатас
ощепо-голямаелегантностикрасота.Колонатазапазваласъщите
принципи,ностаналапо-финаст.нар.канелюри,издълбаниподължина,ис
богатаукрасанакапитела.
Домоветенагърцитенебилимасивни,асеизграждалиотматериали,
коитонепозволявалидълъгживотнасградите.Порадитазипричинаднес
трудносенамиратвъзможностизаархеологическипроучвания.Гръцката
къщанебилаособеноголямапостройка.Многочесточастотнеябилана
дваетажа.Всякакъщабиласвързанасвътрешендвор.Помещенията
обикновеносестроелиориентиранидаиматпо-малкослънцепоради
високитетемпературипрезголяматачастотгодинатаиималилицекъм
вътрешниядвор.
СъщественозначениевкултурнияживотнаГърцияпрезкласическата
епохаималаАтина.Тястаналаобщогръцкикултуренцентър,вкойто
пристигалитворциотразличниполиси.Среднай-известнитетворциимало
имногоатиняникатоскулпторътФидий,философитеСократиПлатон,
трагицитеЕсхил,СофокълиЕврипид,идр.
Атинабиланесамообщогръцкикултуренцентър,ноинай-
впечатляващиятградпрезкласическатаепохавГърция.Застрояванетона
градаиоформлениетомудостигналинай-големимащабиповреметона
ПерикълследсредатанаVв.пр.н.е.Градътбилпромененизапочналоново
строителствонаАкропола.Първоначалноагоратасенамираламежду
АкрополаихълмаПникс,нопрезтазиепохабилапреместенана
северозападвравниннатачастнаграда.Околоагоратакатоцентрален
площаднаградабилиразположениразличниобщественисградиихрамове,
катоБулевтерионът/мястозасъбираненасъветана500-те/,Пританията,
Храмътнамайкатанабоговетеидр.
СтроителнатадейноствАтинадостигналанай-големимащабинаАкропола.
АнтичнитеавториотбелязватголяматаличнаролянаПерикълза
преустроиствотонаАкропола.Цялатастроителнаиархитектурнадейност
билавъзложенанаФидий.АкрополътвАтинабилоформенкато
изключителнобогатархитектуренансамбълотмножествохрамове,
различнисгради,статуиидр.
Катонай-значителенсеопределяПартенонът–храмътвчестнабогиня
АтинаПартенос.СтроенотархитектитеИктиниКаликратизавършенпрез
438г.пр.н.е.Тойпредставлявал:грандиознасградавдорийскистилв
съчетаниесйонийскиелементи,богатоукрасенасмраморнискулптурии
релефипофризоветеифронтоните.Сюжетитенаосновнитерелефибили
многообразниисвързанискултакъмбогинятаисразличнимитологични
разкази,сцениотТроянскатавойнаиразличнидругисценисбожествапо
сюжетиотмитологията.СкулптурнитерелефивПартенонаималидължина
около330м.ИголямачастоттяхбилиделонаФидийинеговите
помощници.ВхрамабиларазположенаголямастатуянаАтинаПартенос
отзлатоислоновакост,делонаФидий,високаоколо11м.,коятонее
запазена.
ВкраянаVв.пр.н.е.наАкрополавАтинабилпостроенит.нар.Ерехтейон
-храмнабогинятаАтина,богПосейдонимитичнияатинскицарЕрехтей.

6 Ерехтейонътбилсъвсемразличенпостилиоформлениекатоархитектурен
комплексвсравнениесПартенона-изграденбилвйонийскистил.На
югоизточниясклоннаАкрополабилпостроенит.нар.Одеон,мястоза
музикалнисъстезания.
ПрезIVв.пр.н.е.вАтинабилизградениголямтеатър,койтосъбирал
около17000зрители.ВАтинабилипостроениимногодругисградис
обществено,култовоидругопредназначение.
Напредъкътвстроителствотоиархитектуратасеотразилинадруги
общогръцкисветилищаихрамове.ТакъвбилкрайградОлимпвобластта
ЕлидавПелопонесизградениятхрамовкомплексевчестнабогЗевс.
Комплексътбилпостроенизцяловдорийскистилисеотличавалс
подчертанохармоничноспокойствие.Презтазиепохабилпостроенголями
добреоформенархитектуренкомплексикрайсветилищетонабогАполонв
Делфи.НавходанакомплексабилиразположенистатуинабогАполон,на
богинятанапобедатаинаразличнигръцкигерои.
Различнихрамовеистроително-архитектурникомплексикрайтяхбили
построениинамногодругиместавГърция.ВначалотонаVв.пр.н.е.бил
построенголямхрамнабогиняАтинаинаостровЕгина.
ИЗКУСТВА
ПрезV-IVв.пр.н.е.гърцитепостигатголямнапредъкивобласттана
изкуствата.Многотворцисъздаливисокохудожественипроизведения,
отличаващисеснепостижимосъвършенство.Единотнай-добрите
скулпторивначалотонаепохатабилМирон.Среднай-известнитему
произведенияестатуя„Дискобол„-юноша,мятащдиск.Младиятспортист
еизобразенсъссъвършенатасифизическакрасота,движениеи
напрежениенатялото.
НаМиронпринадлежиистатуарнатагрупа„АтинаиМарсий”,коятосе
приемакатоединотшедьовритенакласическатаепоха.Гърците
постигналинапредъкивживописта,нопостижениятаотстъпвали
значителнонаскулптуратаирелефнатапластика.Главнаособеностна
гръцкатаживописенейнаталинеарност.