Лекции - Трудова психология

8.III.1995; 3.III.1998г
ЗАДАЧИ И НАПРАВЛЕНИЯ В ТРУДОВАТА ПСИХОЛОГИЯ
Трудовата психология е дисциплина, която е насочена към изучаване на закономерностите на психичната регулация на трудовата дейност, с цел да се получи и използва познание за оптимизиране на отношението човек - трудова дейност.
От една страна особеностите на човека, закономерностите в протичането на психичните процеси, своеобразието на психични качества и състояния по отношение на конкретната трудова дейност се разглеждат като цяло. Следователно основни в трудовата психология са синтетичният, личностният и системният подход, но не се изключват и аналитичните подходи.
От друга страна трудовата дейност (от философска гледна точка) се разглежда като обмен между човека и природата, между субекта и обекта на труда; от общопсихологическа гледна точка дейността се разглежда като структура, съдържаща мотиви, цели, действия, операции и продукт.
От трудовопсихологична гледна точка имат значение:
а)_конкретният предмет на труда;
б)_социалните условия, в които той протича;
в)_средствата, с които се извършва трудовата дейност.
Тези три фактора дават отражение върху отношението човек - трудова дейност.
Трудовата дейност трябва да се изучава задълбочено, за да се съобразят изискванията към човека с неговите възможности, тъй като възможностите му за адаптация не са безгранични. Изследванията на трудовата дейност могат да бъдат: физиологични, социологически и икономически.
Всичко това дава възможност по-пълно да се изучи трудовата дейност. Но тя е и приложна дисциплина, която със своите изследвания допринася за развитието на общата психология.
Психологическите изследвания са многофакторни и често тези фактори не могат да бъдат контролирани и се получават артефакти. Следователно добре е да се съчетават лабораторните и естествените експерименти, с цел по-добър контрол върху факторите.
Съществува връзка с психология на личността, диференциална психология, психопатология, възрастова психология. Освен това трудовата психология има връзка с маркетинга и мениджмънта, управлението на персонала и т.н. Трудовата психология не само анализира отношението човек-труд, но в резултат на експериментална оценка, на препоръки и изследвания представя конкретни изводи за оптимизация на трудовата дейност. Това става чрез два вида консултативна дейност:
1._Консултация на ръководството на предприятието;
2._Консултация на отделните индивиди (работници и служители).
Формите на консултативна дейност са различни. При първата форма се извършва анализ на проблема, препоръчва се нещо в кратък и ясен вид, с точни и конкретни изводи. Преди изследването трябва да се изясни какво точно се иска. Следователно е необходим тесен контакт между работниците и ръководството. При втория вид консултативна дейност всичко се свежда до помощта на психолозите, за да може процесът на адаптиране към трудовата дейност да се осъществи по-лесно (да се реши всеки конкретен личен проблем, който пречи на трудовата задача). Консултацията трябва да бъде еднократна. Необходима е точна информация и ясна формулировка на случая. Психологът не бива да формулира проблема вместо изследваното лице, а да създаде такива условия, че лицето само да го стори. Трябва да се събере вярна информация (директно и индиректно). Набелязват се няколко алтернативи за решаване на проблема.
Основни проблеми на трудовата психология са:
-_от направление;
-_психическа регулация на трудовата дейност;
-_аспекти на активността и удовлетворението на работниците.
За начало на трудовата психология като дисциплина се смята развитието на т.нар. тейлъризъм (1882_г.). Фредерик Тейлър в резултат на наблюденията си забелязва, че трудовите действия могат да бъдат оптимизирани. Той излага такава система от действия чрез постиженията на психодинамиката и термодинамиката, която системно да се използва при подбора на кадри. Определят се норми за всяка операция. Целта на системата е максимално използване на възможностите на работника и приспособяването му към техниката (не се използват творческите възможности на хората и интересите им са без значение). В началото системата има голям успех - почти четири пъти по-високи резултати, но скоро работниците започват да протестират. Системата не просъществува дълго.
Започва развитието на т.нар. психотехника от 1910_г. Представители са Щерн, Липмън, Мюнстерберг и Мьоде. Смята се, че това е приложна област с цел опознаване на човешките качества и начина на поведение, за да бъдат те използвани максимално. Условия за развитието на психотехниката са навлизащите експериментални методи. Започва да се оценява ролята на субективния фактор, осъществява се подбор на хората. Психотехниката се характеризира с разработването на серия от експериментални методи, целящи увеличаването на професионалната готовност. Изследват се особености, дарования, качества на вниманието, изучават се изискванията на определени професии (най-често се използва анкетният метод). Методика на Липмън - 50 въпроса за постигане на т.нар. профил на професията (четиристепенна скала). Започва развитието и на т.нар. трудов метод на Шпилрейн - самият психолог се включва в трудова група и започва да работи и на базата на самонаблюдение прави анализ на изискванията на дейността. За първи път се поставя сериозно въпросът за професионално обучение и професионален подбор, натрупват се много методики, които по-късно се усъвършенстват, демонстрира се ценността на подбора, прави се анализ на самата трудова дейност. Слабост на методиките е обаче, че не отговарят на психометричните изисквания. Следователно се получава неадекватен подбор. Самите психотехници са били по-скоро любители, т.е. изследванията им имат ниска научност.
Започва развитието на т.нар. стопанска психология. Върви успоредно с психотехниката. Това става през 30 - 40_години. Авторите са Вебер, Мьоде, Марбе. Основният проблем е отново производител-купувач и проблемите на рекламата и пазара, въпросът за заплащането и поощрението, за ефективността на труда, за подобряването на резултатите от труда и управлението на трудовите организации. Всичко това по-късно се разделя. Започва ново направление - Management advertising. В социалистическите страни (60 - 70 години) на практика почти не се работи приложна психология.
След това започва развитието на т.нар. индустриална психология. Основните проблеми са: психологически анализ на професионалната дейност, психологическа регулация на дейността, въпросът за професионално значимите качества, ролята на работоспособността, въпросът за мотивацията и психическите състояния. Целта е да се изведат основните критерии за успех в различните професионални дейности и методите за оценка от психологическа гледна точка. Развитието на психометриката дава възможност за по-точно измерване на всичко изброено дотук. Започва развитието на проблематиката, свързана с индивидуалния стил и професионалното обучение. Представители са Левитов и Платонов, МакКормик и Грифин. Оформя се и самостоятелно направление във връзка с грешките в производството - психологически проблеми на охраната на труда (Котик - психология на безаварийната работа).
През 30–те години се оформя направлението Human relations. Развитието му започва с изследванията на Елтън Мейо в заводите на Хоторн в Чикаго. Авторът изхожда от теорията на Тейлър и залага експеримент, за да докаже, че условията на труд са лоши, и ако се подобрят, ще се повиши ефективността на труда. Изследват се две групи, подбрани по собствено желание на работниците:
а)_експериментална - работи в лоши условия, както досега, но им се казва, че трудът им ще бъде наблюдаван;
б)_контролна - идеални условия на работа, но знаят, че работят без наблюдение.
При сравняване на резултатите експерименталната група печели, така че се издига ролята на социалните фактори, на мотивацията и отговорността. Те са определящи за добрите резултати.
През 60–те години усилено се изучава психологическият климат и ролята на типа ръководство. Създава се социално-психологически тренинг, основно предназначен за ръководните кадри. При него ръководителите се обръщат към себе си - да могат да се оценяват, да виждат обективно действията си, а също - да разбират оценките на другите за тях.
Инженерна психология - импулс за нейното развитие е развитието на техниката и самолетостроенето. Започват нови изследвания на границите на човешките възможности. В основата на инженерната психология лежат математическите познания, теорията на вероятностите, информатиката и програмирането. Представители са Ломов, Венгер, Зинченко, Чапанис и МакКормик. Основно тук е отношението човек-машина, но то днес се е превърнало в отношение човек-автоматични системи за управление.
1956_г. започва да се развива ергономията. В Англия се организира ергономично дружество от Морел. Включени са трудова психология, инженерна психология, физиология на труда, хигиена на труда. Съществуват методи за изследване условията на работната среда, санитарно-хигиенните норми (различни са във всяка страна). Има и ергономични норми. Те са задължителни що се отнася до чувството за комфорт на човека.
Организационна трудова психология - ръководството трябва да знае как да работи с хората. Създават се психология на управлението, психология на работата с персонала (Едгар Шейн), психология на организациите (Гирис, Ръмет, Етциони, Гибсън и Иванчевич). Развива се предимно в САЩ и Англия. Основният проблем е човешкото поведение в системата на трудовата организация. Смята се, че човек е организирано същество, че той се ражда в организация, следователно е необходимо специално внимание върху закономерностите на човешкото поведение в системата от организационни връзки. Основните проблеми са свързани с решаването на конфликтни ситуации в организацията, с фрустрацията, стреса, удовлетворението и стила на ръководство. Целта е организацията да не отчуждава работниците от себе си. Ликърт смята, че мотивацията в организацията направлява, възпитава, контролира и предлага методи за засилване на обвързаността, като индивидуалната мотивация е свързана с мотивацията на организацията.

Теории на МакГрегър (Х и Y)
Създадени са 1960_г. Те са в основата на организационната психология. Според теория_Х средният човек не обича да работи. С оглед на това той трябва да бъде контролиран при работа, да бъде воден, защото не обича да поема отговорност. Акцентира се върху такива организации на работа, където са силни контролът и принудата. Според теория_Y всичко е обратно. Психическите и физическите усилия са характерни за човека (почивката също). Контролът и заплатата не са единствените, чрез които може да се влияе върху човешкия труд. Човек осъзнава интересите си и може да си поставя цели, чиято значимост да го води към добри резултати. Средният човек може да се научи да поема отговорност. Тъй като умствените възможности на човека се използват отчасти в производството, е необходимо стимулиране на творческата му активност. Теориите на МакГрегър са сред ситуативните теории. Авторът се опитва да докаже, че човек може да се прояви в своите противоположности в зависимост от ситуацията. Следователно организацията трябва да бъде така приспособена, че да ползва онези страни на човека, които водят до по-добри резултати. През 80–те години е създадена теория_Z на Окун. Човек предпочита да бъде сред свои, в обстановка, където господства положително отношение към него. Тогава той работи по-добре. Тази теория е в основата на развитието на организациите в Япония.
Консултативна психология - това е самостоятелна област. Основният момент е анализ на трудовия потенциал на човека, изборът му на професия, условията на работното място. Решават се конфликтни ситуации, помага се на хората с травми. Целта е да се съпоставят ситуациите с адаптивните възможности на човека. Използват се теориите на Съпър и Ана Рой за развитието. Основните дейности в трудовата психология се изследват чрез изследване на трудовите условия. Дава се експертна оценка.

15.III.1995
ПРИНЦИПИ, КЛАСИФИКАЦИЯ НА МЕТОДИТЕ И ПОДХОДИТЕВ ТРУДОВАТА ПСИХОЛОГИЯ

I._Принципи
Основните принципи в трудоват